Едно изречение. Само едно. Толкова беше необходимо на един човек, за да стопи ледовете. Не просто да ги стопи, а да ги сублимира. За часове. Жителите на Полша по последни данни 38 458 779 души.
В деня, в който България започна похода си на Световното първенство в държавата с най-горещите волейболни фенове се оказа, че България ще има още 38 458 779 привърженици.
Не го направи някой дипломат от кариерата. Тази работа не свърши никой президент, премиер, външно или каквото и да е друго министерство.
Направи го един 41-годишен мъж, изпълняващ ролята селекционер на националния отбор на България. С едно единствено изречение Пламен Константинов направи това, което отнема десетилетия, а понякога и повече на „специалистите" в международните отношения.
Договори, тиха или крещяща дипломация, заплахи или военни учения. Какво значат всички тези инструменти на международните отношения? Нищо! Нищо, когато можеш да си просто човек с едно изречение...
"Ако се вземат пари от хора за възможността да гледат мачовете, тогава аз няма да ви рекламирам безплатно", реагира той на покана за интервю.
Точка. Финито.
Репликата е към полската телевизия Полсат, която държи правата за излъчване на мачовете от Световното първенство. Същата телевизия, която реши да си върне иначе солидната инвестиция чрез кодиране на мачовете и събиране на такси от полските фенове. Лоша идея.
Със силата на няколко килотона тази фраза порази публиката. Пламен не е непознат по тези ширини, игра в местния Ястржебски и със сигурност поне привържениците на отбора пазят още добри спомени от него.
А сега всички, не само те, ще ни подкрепят заради честните думи на Пламен.
Та така, към днешна дата вероятно цялата волейболна общественост в Полша вижда като свой единствен месия един... българин. Изречението, което предизвика това цунами от благодарност, не дойде от някой от полските волейболисти, нито от треньора, нито от някой от федерацията им.
Дойде от един българин, волейболен човек, който през целия си съзнателен живот си изкарва прехраната от този прекрасен спорт и знае какво означава да се подиграеш с феновете. Защити от безпощадната комерсиализация един чужд народ, който живее също както него с любимата игра.
Направи го заради принципа. От целия роял Пламен Константинов съвсем непринудено и точно пипна точната струна, която направи България новият домакин на Световното първенство по волейбол.
А това не е малко. Дано помогне...
С поляците във волейбола напоследък не месим един хляб
През 2011 година Полша беше домакин на финалите на Световната лига. Попадна в група с Аржентина, Италия и България. Загуба от адзурите с 0:3 и успех над нашите момчета с 3:2 постави домакините в ситуация продължаването им да зависи от чист успех на България над Италия. Няма да излъжа ако кажа, че дори на мен тогава ми мина през ума тази мръсна мисъл… защо просто не ги прецакаме. Е, след това ме хвана срам. Италия – България – 0:3. Не този жест на мъжество обаче е толкова важен, колкото отношението на „спасените” поляци на следващия ден, когато се засичат във фоайето на хотела с нашия тим, който тръгва за летището. „Към залата ли отивате, момчета?” или нещо подобно прескача от дружината към нашите мъже. И грозни усмивки, ухилени нагли лица. От благодарност.
Нека си спомним и 2012 година. Финалите на Световната лига в София. Франц Лодерус, този симпатичен холандски арбитър, който за една бройка да освети "Арена Армеец" по средновековния начин. Едва ли Лодерус щеше да подпали така трибуните, ако мачът не беше срещу Полша. След „най-чистата победа на 21 век” играчите на гостите заобясняваха българите какви сме неандерталци, нецивилизовани изроди. Нищо, след това на по-голямата сцена, в Лондон, отмъщението беше сладко.
0
