34-годишната Клайстерс бе една от първите тенисистки, които се завърнаха успешно в тениса след раждане. Белгийката печели три от големите си титли именно след появата на бял свят на дъщеря й Джейда. Миналата година тя роди третото си дете и въпреки натоварения й график продължава да е част от женския тенис. Това лято пък Ким бе включена в Залата на славата.
От няколко години тя се занимава с тенис академията в родния й град Бре, където се опитва да предаде наученото на корта на млади таланти. Освен това помага на най-добрите белгийски тенисистки във всеки момент, в който те се обърнат към нея.
Тази година Клайстерс посети някои от турнирите от Големия шлем, а с бебето вкъщи не може да е постоянно с академията. Когато пристигне в комплекса, тя обръща внимание на всички, сред които е и майка й, която ръководи нещата в ресторанта на клуба. След това Ким започва да разказва пред Sportal.bg за академията, женския тенис и как изглежда животът й в момента. Тя споделя впечатленията си от Григор Димитров и какви общи теми има с Маги Малеева.
- Как реши да се заемеш с ръководенето на тенис академия?
- Аз тренирах тук последните 10 години от кариерата ми. Когато бях на 21-22, ме питаха дали искам да купя мястото. Това беше по средата на кариерата ми, затова казах "Не". Не можех да мисля за това, концентрацията ми беше върху тениса. Това щеше да бъде по-скоро разсейване, отколкото нещо, което ще ми доставя удоволствие да правя. Седем години по-късно ме питаха отново. Тогава бях по-близо до края на кариерата ми и се замислих. Заедно с мой приятел, бизнесмен, започнахме реконструкция. Отне ни две години да направим пълно обновление на комплекса.
Имаме деца от различни краища на света. Поддържаме къща наблизо, където могат да живеят. Някои идват за седмица заедно със семейството си или оставят при някое семейство, или на хотел. Има различни варианти, предлагаме различни програми. Има групи от Пакистан до Нова Зеландия и Южна Америка. Идват понякога за седмица, понякога за три или шест месеца.
Моята цел с академията винаги е била да има личен подход. Не да е нещо огромно и например шест деца да тренират на един корт. И този подход да не е само на корта, а при възстановяването и подготовката. За мен това е важно. И се опитваме да го постигнем.
- Тук създадохте "Енерджи Лаб", в която с технологията на "Хоук Ай" следите представянето на тенисистите…
- Това е много готино, като играчка, която сложихме. Фитнес показателите на един играч е много трудно да се измерват. Може би само на пътека за бягане. Но сега можем да го правим на корта с всички камери. Може да се види всеки удар, всякакви показатели. Как нивото на ударите се променят, когато се почувства умора. Много е готино. Всичко се записва - как отскача топката, къде е точката на удара. Така може да се тренира върху точно определени неща, които да подобрят играта на тенисиста.
- Това ли е разликата с времето, когато ти започна - технологиите, повечето информация?
- Да, огромна разлика. От тези тестове се събира голямо количество информация, но не трябва цялата да стига до играча. Важно е треньорът да я обработва и да предава част от нея към тенисиста. Хубаво е за младите, когато могат да видят визуално ударите си. Показват им се разликите в ударите и е по-лесно да се обясни как трябва да го правят и за тях е по-лесно да го възприемат.
- Помагаш на водещите белгийски тенисисти. Те тренират тук, работиш с Янина Викмайер. Харесва ли ти работата като треньор?
- Да, работя с Викмайер и с Елизе Мертенс. Опитвам се да помагам, когато мога, играя с тях. Харесва ми да се занимавам с това. Когато започнахме, ми беше трудно да намеря най-точното място за мен тук. Бях шефът, но исках и да съм на корта, да дам нещо повече. Не обяснявам на най-малките основите на ударите. Но когато един играч е на малко по-високо ниво, мога да давам насоки. Освен това, когато играеш с някой, го усещаш, можеш да разбереш много повече неща. Неща, които понякога треньорите не виждат.
- Вероятно нямаш достатъчно време, за да работиш с някой като личен треньор.
- Не, нямам. Не работя с тях по този начин. Когато Викмайер или Мертенс тренират тук, те питат дали мога да дойда да тренирам с тях, да им помагам. Това не е проблем. Ако искат да работят с техните треньори, също е ОК.
- Белгия имаше страхотен период, в който разполагаше с две тенисистки на върха в твое лице и това на Жустин Енен. Нещо, което страни като Великобритания рядко виждат. Какво е нивото в момента?
- Беше много специално и много уникално. За всеки след нас ще е трудно, защото ще бъде сравняван с това, което ние с Жустин постигнахме. От друга страна помага, защото има компании, които се интересуват от тениса и е малко по-лесно да се намерят спонсори. Елизе Мертенс е млада, на 21 години, и е в топ 40. Викмайер е малко по-надолу, но тренира като играч от топ 30. Надявам се да й помогнем да върви нагоре.
- Ти си една от най-обичаните тенисистки и беше така и докато играеше. Как може човек, който се разбира с всички и подхожда по този начин, да е толкова различен на корта?
- Това мисля, че се разбира погрешно. Мотивацията ми не беше свързана с това да мразя съперничките си. Това беше нещо отвътре - исках да съм по-добра и вървя нагоре. Бях ядосана на себе си, ако не играя добре, а не на другите тенисистки, ако те играят силно. Силно се мотивирах, когато допусках загуба, защото исках да бъда по-добра. Бях най-големият си критик, тренирах страшно упорито. Това обаче по никакъв начин не бе свързано със съперничките ми. Разбира се, исках да познавам силните и слабите им страни, но не е трябвало да ги мразя, за да играя по-добре.
- Значи е възможно да има добри отношения в съблекалнята? Защото постоянно се говори как желанието за успехи в женския тенис пречи на това.
- Винаги има момичета, които се разбират по-добре с някои, отколкото с останалите. ОК, има я ситуацията с Шарапова. Но например Серина и Вожняцки, Серина и Азеренка, повечето се разбираме отлично. Освен това медиите обичат да преувеличават тези съперничества, което е разбираемо, но в края на деня ние имаме нашия отбор, имаме нашите индивидуални цели и се опитваме да се концентрираме върху това. Аз много рано осъзнах, че не трябва да хабя енергията си върху неща, върху които нямам контрол. И се опитвах да го правя.
- В последно време много актуална тема в женския тенис стана кариерата след раждане, след като Серина Уилямс и Виктория Азаренка вече имат деца и веднага искат да се върнат на корта. Колко трудно беше за теб да го направиш?
- Разликата при мен беше, че аз нямах намерение да се връщам на корта. Това, което ме изумява при Серина и Вика е, че когато те забременяха, веднага казаха, че ще се върнат. Те тренираха, когато бяха бременни в седмия месец. Аз не докоснах ракетата в рамките на година, след като родих. Подходът е различен. На мен ми трябваха около девет месеца, за да се подготвя и да мога да играя на най-високото ниво. Но исках да имам това време, да не избързвам. Когато съм готова, тогава. Серина сега казва, че ще играе в Австралия, което рано, но ще видим, може да се случи.
- Мислиш ли, че тя може да се върне на върха?
- Да, мисля, че може. Тя знае какво трябва да направи. Мисля, че става дума за концентрация и увереност и вярвам, че тя може да го направи.
- Азаренка сподели, че най-трудното е да сложиш твоите нужди на първо място, а не тези на детето, когато трябва да тренираш и да се фокусираш върху тениса.
- Имаш моменти, в които усещаш вина. Аз имах такива и това беше едно от най-трудните неща, с които е трябвало да се справям - едновременно да бъда професионален тенисист и майка за първи път. Беше трудно, когато отивах на корта и трябваше да оставям бебето на съпруга ми или бавачката. Не е лесно, но постепенно свикваш да ги разграничаваш. Това е работата ми. Аз имах по-голям късмет от други майки, които ходят на работа през деня. Аз виждах дъщеря си повече. Да, не можехме да отидем до зоологическата градина, защото трябваше да се възстановявам. Но осъзнах, че съм в привилегирована позиция, защото можех да я заведа в Австралия, да пътуваме заедно. Тя научи много от това.
- Вероятно не съжаляваш за това решение. Особено с моментите, които успя да споделиш с нея.
- Не съжалявам. Винаги сме подхождали предпазливо, да не я водим по турнири прекалено много, защото там е много натоварващо - страшно много хора, преса, фотографи. Понякога идваше за няколко дни, оставаше в хотела. Внимавахме и се опитвахме да бъде колкото е възможно по-нормално за нея. Сега, когато е по-голяма, тя не си спомня нищо. Но гледа снимки и видеа, влиза в YouTube и гледа как е излизала на корта. Казва на приятелите си: “Вижте, това съм аз”. Смешно е.
- Тази година доста по-често ходиш по големите турнири. Посланик си на WTA за финалите в Сингапур. Как намираш време за всичко?
- Бях в Австралия, мисля, че миналата година. Играх в турнира на легендите и работих малко за телевизия. Тази година го направих в Париж, след това на "Уимбълдън". Бях и на US Open. Ако мога да ходя на турнирите от Големия шлем, за мен е удоволствие. Работя с някои телевизии, участвам в някои ивенти с други играчи и в благотворителни събития. Опитвам се да го комбинирам и с треньорство - с Викмайер и Мертенс, да тренирам с тях или да гледам някои от съперничките им. Тези две седмици са много наторени, но ми харесва. Аз не отивам там на почивка, а да работя и да помогна на момичетата да постигнат добри резултати.
Когато съм на тези места, децата не са с мен. Понякога идват за няколко дни. Когато имам време, съм тях. Преди две години мъжът ми дойде с най-голямата ни до Париж и обикаляхме малко по туристически места. Но аз съм там, за да се занимавам с тенис. Ходим на ваканции с децата по друго време.
- Следиш какво се случва в тениса. Какви са впечатленията ти от играта на Григор Димитров?
- Мисля, че е много, много талантлив. Играта му е много красива за наблюдаване - техниката и движението му по корта. Спечели Мастърса в Синсинати и очакваш подобни резултати от него. Беше хубаво, че спечели тази титла. За мен той винаги е играч, който гледам и си казвам: "Хайде, да видим, можеш повече". Той е страшно мил човек, поне отношението му към мен е такова. Вероятно към теб не се държи по същия начин (смее се). Той е един от най-харесваните хора сред тенисистите.
- Мнозина казват, че в тениса се разчита все повече на физиката и това е една от причините той да не може да стигне до титла от Големия шлем.
- Не следя толкова мъжкия тенис, колкото женския. На последните турнири, на които бях, много се говореше как някои от момичетата удрят по-силно от мъжете. Остапенко, Мадисън Кийс. Няма съмнение, че физическата сила в женския тенис е на по-високо ниво. Много от момичетата от рано са учени, че трябва да удрят топката силно. Това е нормално днес. Когато аз започнах, само някои удряха толкова силно - Девънпорт, Винъс, Серина, Дженифър Каприати. Не толкова много. Със сигурност тенисът е различен, особено откакто Винъс и Серина започнаха да играят. Те бяха толкова мощни, че всички взеха това за пример и започнаха да работят повече в тази насока.
- Сега, когато Серина не играе, Шарапова беше наказана, всеки има шанс, но като цяло нивото не е толкова високо…
- Серина има не само сила, но скорост и цялостна игра. Тя вижда неща, има страхотен сервис, притежава всичко на най-високо ниво. Може би техниката й не е както на Жустин преди време, но за тази мощ е много добра. Мадисън Кийс, например, също удря топката много силно, но тя не е толкова подвижна, сервисът й не е толкова постоянен, като този на Серина. Има много момичета, които разполагат с някои неща на високо ниво, но не са толкова завършени като тенисисти. Мисля, че това е причината Серина да доминира по този начин толкова години.
- Тази година беше приета в Залата на славата. Какво беше усещането?
- Беше невероятно, беше емоционално. В Белгия Залата на славата няма същото значение. Трябваше да свикна с идеята колко специално е това в САЩ. Когато бях там и почувствах какво е значението, можех да го оценя. Беше специално и уникално да бъда част от това. Много се радвам, че споделих този момент с Анди Родик. Беше много приятно.
- Играла си с Магдалена Малеева няколко пъти. Сега се засичате по турнирите за легендите.
- Обичам Маги. Обичам да играя с нея. Видяхме се в Щутгарт и на "Уимбълдън". Тренирахме заедно. Винаги е приятно с нея, ритъмът е отличен, топката винаги идва с една и съща скорост. Знам, че тя също се занимава с тенис клуб. Говорихме за това, за децата, за подобни неща.
- Как преминава един твой ден, когато си вкъщи?
- Алармата ме буди в 6,30. Приготвям закуска. Сега вече с три деца. Най-голямата се оправя сама, но трябва да й казвам: "Побързай. Обуй си обувките. Раницата ти готова ли е?" Малкият трябва да го приготвя за училище, да нахраня бебето. Натоварено е, но ми харесва. Хубаво е да има баланс. Да ходя по турнири, а вкъщи да е, както беше при мен, когато бях на 11-12. Да подкрепям съпруга ми, когато той е зает с тренировки. Не мога да бъда вкъщи през цялото време.
ЕМИЛ ЯНЧЕВ
0
