Една стара притча разказва за преуспял търговец, който се наслаждавал на богатството си и блажено правел планове за нови успехи. "Ах, клетнико, само ако знаеш, че тази нощ ще призова душата ти", въздъхнал Всевишният отгоре.
През 40-те години на ХХ век Торино разполага с отличен състав, който печели пет поредни титли на Италия. "Биковете" са магнетичен тим, на който тифозите бързо лепват прякора Гранде Торино. Отборът играе в схема 4-2-4, цяло десетилетия преди Бразилия да покори света със същата постройка на първенството в Швеция.
На 11 май 1947 година италианският селекционер Виторио Поцо вика цели 10 души от Гранде Торино в състава на "Скуадра адзура" за приятелския мач със силния тим на Унгария, завършил 3:2 за момчетата на Поцо. Единственият футболист извън групата на "биковете" в италианската единадесеторка е вратарят на Ювентус Лучидио Сентименти.
За мнозина Гранде Торино остава завинаги "Скуадра дел Куоре" – Отборът на сърцето. Сърце, разбито от мъка на 4 май 1949 г. Тогава смъртта пленява в своята вечна и ледена прегръдка 31 души, 18 от тях са звездите на Торино.
Това са: Валерио Бачигалупо, Алдо Баларин, Дино Баларин, Мило Бонджорни, Еузебио Кастиляно, Рубенс Фабини, Гулиелмо Габето, Руджеро Грава, Джузепе Грезар, Вирджилио Марозо, Данило Мартинели, Ромео Менти, Пиетро Оперто, Франко Осола, Марио Ригамонти, Юлиус Шуберт, Ецио Лоик, Валентино Мацола и треньорите Лесли Лийвесли и Ернест "Егри" Ербщайн.
Самолетът с футболистите се прибира от Лисабон, където е изиграна демонстративна среща с Бенфика в чест на легендата на португалците Шико Ферейра. На хълма Суперга край Торино шампионският отбор е заличен за миг. По-късно разследването на катастрофата определя като причини за трагедията ниската облачност, гръмотевиците, лошата радио връзка с навигационната кула. Самолетът се разбива без да остане жив човек на борда му.
С гибелта се разминават само трима, които пропускат пътуването. Това са бранителят Сауро Тома, който е контузен, полузащитникът Луиджи Джулиано, който не успява да уреди нещата около своя задграничен паспорт, и бъдещата звезда на Барселона Ласло Кубала, дал съгласието си да участва в мача с Бенфика, но отказал в последния момент заради неразположение на детето му. Съдба!
Италия потъва в траур. Умират и надеждите на италианците за трета световна титла на Мондиал'50 в Бразилия. Без класата на Гранде Торино "Скуадрата" е съвсем друг отбор, който логично вече не е сред фаворитите.
В деня на погребенията от Италианската футболна федерация обявяват водача в класирането Торино за шампион на страната, като предложението за това идва от страна на Ювентус, Интер и Милан. В оставащите четири кръга от шампионата Торино играе с младежката си формация, а в знак на уважение същото правят и съперниците на почернения клуб Дженоа, Палермо, Сампдория и Фиорентина. Това са мачове на мъката. Трибуните са пълни, но мълчат 90 минути. Тишината е болезнена и при всеки свой гол младите играчи на Торо започват да плачат, вместо да се радват. Никога нещата в най-обичания тим на град Торино не са вече същите.
Лидерът на този велик състав, който вероятно би спорил за няколко КЕШ в годините непосредствено след Втората световна война, ако тогава турнирът съществуваше, се казва Валентино Мацола. Фантастичен за своето време атакуващ халф, покриващ цялата централна зона на терена. Валентино Мацола имал навика да навива ръкавите на фланелката си, когато отборът на Торино не играел играта, която трябва, което било нещо като сигнална лампа за колегите му. "Вижте! Мацола си вдигна ръкавите", отбелязвали веднага зрителите по италианските стадиони, тъй като всички знаели за този обичай на капитана на Торо. Действието е известно на Ботуша като "Гранатов четвърт час".
Интересно е, че като малчуган Валентино спасява живота на шестгодишния бъдещ капитан на Милан Андреа Бономи, който паднал във водите на р. Ада. По-късно Мацола започва да работи в завода на "Алфа Ромео" в Милано, а през 1939 г. е мобилизиран от италианските военноморски сили във Венеция.
Именно в романтичния град започва кариерата на техничния голмайстор. В периода 1940 – 1942 Валентино сформира легендарен тандем в средата на игрището с Ецио Лоик. Дуетът носи Купата на Италия на венецианците през 1941 г. По-късно двамата пренасят танца си и в Торино. Прецизната игра на Мацола и Лоик кара всички на Апенините да говорят за този венециански стил във футбола.
През 1942 г. бъдещата икона на Торино е близо до трансфер в Ювентус. Срещу 250 000 италиански лирети и двама играчи в замяна "биковете" все пак купуват аса от Венеция. Президентът на Торино в онези времена е друга митична фигура – Феручо Ново.
Титлите на Торо от 1943, 1946, 1947, 1948 и 1949 остават за летописите. На 4 май 1949 г. във футболната история се появява празнина, която никога няма да бъде запълнена. Гранде Торино също отива в история, но остава завинаги в сърцата на хората.
Защото и сега, толкова години по-късно, във времена, когато всеки близък кадър и всеки номер на фланелката е потенциален маркетингов лост за купища пари, Торино си остава "Скуадра дел Куоре" за милиони хора. "Скуадра дел Куоре"...
За мнения, препоръки и идеи относно рубриката, моля пишете на: filip.drumchev@sportal.bg или в групата От скрина във Facebook
Всички материали в "ОТ СКРИНА" тук!
0
