Матей Казийски окончателно спечели делото срещу Славия във Висшия касационен съд (ВКС). ВКС публикува решението се днес и то окончателно е в право на Матей Казийски.

На последния Управителен съвет на Българска федерация по волейбол (БФВ) ВК Славия поиска Казийски да изплати на клуба сериозна сума за прекратен договор и поиска БФВ да го изиска от волейболиста на италианския Тренто.


Вижте Решението на ВКС - ТУК!!!


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№. 692

гр. София,03.12.2014 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 11 ноември, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1213/14 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
С касационна жалба от страна на пълномощника на „К. В. ПРИ О. С. К. С.”- София е обжалвано решение №2435 от 13.02.2012 г. по гр.д. № 1781/12 на САС, с което е потвърдено решение от 13.02.2012 г. по гр.д. № 3082/2010 на СГС, ТК , с което е отхвърлен частичнопредявеният иск на касатора срещу М. И. К. ЕГН: [ЕГН] , с който се прететендира неустойка за неизпълнение на задълженията основани на сключен между страните Договор за състезателни права рег. № 15944/ 03.07.2003 г. с нотариална заверка на подписа.
Ответната страна по жалбата изпраща писмен отговор, в който изразява становище за липса на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК, както и евентуално за неоснователността на касационната жалба.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание за това по чл.280 ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над минималния размер по чл.280 ал.2 от ГПК намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивното решение, съставът на САС е приел, че отношенията между страните по спора се основават на сключен между тях Договор за състезателни права, рег. № 15944/ 03.07.2003 г. с нотариална заверка на подписа, в който по силата на една от уговорките , ответникът се е задължил към клуба-ищец да не сключва сделки за трансфер на състезателните си права като спортист без съдействието на клуба. Съгласно друга уговорка в същия договор, при неизпълнение на това свое задължение , както и на всяко друго, поето в договора се дължи неустойка в размер на 180 000 евро, част от която сума се претендира с настоящия иск. Не се спори, че ответникът е сключил договор, с който е предоставил спортните си права на друг клуб, без при това да ползва съдействието на ищеца.
За да счете, обаче, искът за неоснователен, съдебният състав се е позовал на разпоредбите на Правилник за състезателните права и вътрешен трансфер, приет от УС на Б. на 20.08.1999 г. на база предвидена в чл. 19 ал.1, т.4 и т. 9 ЗВФС законова делегация на уредбата на тези отношения между спортния клуб и конкретния спортист. Съгласно чл.4 ал.1 във връзка с ал.3 и чл.5 ал.1 от цит. Правилник , трансфер на състезателни права може да осъществява само клуб, в който спортистът е картотекиран или се е състезавал за същия. Ето защо при липса на данни, че ответникът е бил картотекиран или е играел за ищцовия клуб , то уговорките в процесния договор , че въпреки това не може да се трансферира спортистът без съдействието на същия клуб са нищожни като такива противоречащи на императивната законова уредба в Правилника за състезателните права и вътрешен трансфер. С оглед изложеното, съдът е счел, че липсва неизпълнение от страна на ответника и е отхвърлил иска за неустойка.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочат като правни въпроси : за действителността на договорите между лицензирана спортна организация и състезател във връзка с уреждането на трансферните права на състезател, за това какво се включва в законовото понятие „състезателни права” , за съотношението между състезателни права и трудови права.
Всичките тези въпроси обаче нямат пряка връзка със съображенията на въззивният съд , поради което искът е отхвърлен, а именно: липса на доказателства за това, че ответникът е бил картотекиран или е играел за ищцовия клуб , каквото е изискването в чл.4 ал.1 във връзка с ал.3 и чл.5 ал.1 от цит. Правилник , за да може да се извършва трансфер на състезателни права на този спортист от ищцовия клуб. Следователно изясняването на съдържанието на посочените по-горе законови понятия не би довело до резултат по конкретния спор, противоположен на този в постановеното от въззивния съд решение.
Липсата на конкретно формулиран правен въпрос, който да се явява от значение за изхода на конкретния правен спор, съгласно ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК само по себе си е основание за отказ от допускане на касационно обжалване.
В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят и разноските му пред настоящата инстанция в размер на 7200 лева с ДДС, съгласно доказването им от представения договор /споразумение/ за правна помощ и извлечение от банкова сметка на адв.дружество, осъществяващо процесуално представителство, според представеното в още пред първоинстанционния съд пълномощно за представителство и пред трите съдебни инстанции.
С оглед изложеното, съдът

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2435 от 13.02.2012 г. по гр.д. № 1781/12 на САС.
ОСЪЖДА „К. В. ПРИ О. С. К. С.”- София да заплати на М.И. К. ЕГН: [ЕГН] сумата от 7200 лева-разноски в производството пред ВКС.
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.