Най-добрата ни състезателка по сноуборд Александра Жекова говори за предаването "Код Спорт" по TV+ за трудностите по върха и за нещата, които я правят щастлива в свободното време.
- Ти си една от най-успешните български спортистки, но сигурно в началото ти се е налагало да обясняваш къде е България. Беше ли ти трудно, когато тръгваше в сноуборда?
- Определено ни беше доста трудно, защото гледаха с недоверие към нас моите колеги. Още повече, че наистина много малка част от тях знаеха къде реално се намира България, с какво е известна нашата страна. Много малка част от тях успяваха да си обяснят как в България имаме планини, условия за подготовка и как България може да извади един атлет на световно ниво в зимен спорт.
- Страната стана все по-полулярна с домакинствата на Световните купи, на Европейски купи в ските. Вярваш ли, че някой ден можем да бъдем домакини на Световна купа в сноуборда?
- Разбира се, това не е невъзможно. България беше един от най-добрите домакини в световен мащаб на състезания от подобен ранг като Световна купа по ски. Наистина съревнованията, които се проведоха бяха изключително успешни и гледани по цял свят, което за България беше може би най-добрият вид реклама - чиста и много красива. Ще бъде страхотно България да бъде домакин и на Световна купа в дисциплината сноубордкрос, но аз знам какви са евентуалните проблеми, с които бихме се сблъскали. Единственият такъв е, че направата на подобно съоръжение коства много финансови средства, тъй като кубатурата сняг, която трябва да се произведе е огромна. Самото съоръжение струва около 150-200 хиляди евро, което е доста голяма сума и смятам, че засега е доголяма степен непосилна за българските курорти и за финансовите възможности на нашата федерация, и може би министерството. Освен това в България все още нямаме екип, който да е сработен достатъчно добре, да може да изгради подобно трасе и да може да го обезопаси. Тъй като състезанията в сноубордкроса са изключително опасни, ние имаме нужда от поне два хеликоптера, които трябва да бъдат на наше трасе. Това също са допълнителни трудности. Иначе желание има.
- Когато човек стигне до световно ниво е ясно какво се случва - има повече популярност, но какво бе най-трудното в началото, когато пробиваше?
- Най-трудното беше фактът, че ние наистина не разполагахме с много. В сравнение с моите конкуренти, ние нямахме нищо. Нито имахме екипировка, нито имахме вакси, с които да подготвяме бордовете, за да бъдем бързи, нито имахме екип от хора, с които да работим. Имахме много малък финансов бюджет, който едва ни стигаше да покрием нуждите си за тренировъчни лагери в България, в чужбина, за пътни разноски, за храна дори. Наистина беше много, много трудно, но и разбираемо. Политиката на България е такава, че вече в последните години, разбира се, е насочена към спорта за всички, младежкият, детско-юношеският спорт. Така че аз вярвам, че в бъдеще в България ще има световни шампиони, защото вече има програма, по която се работи и те се изграждат. Но, когато аз започнах това беше изключително трудно и наистина средствата, с които разполагахме бяха малко. Откакто г-н Цеко Минев е председател на БФСки той с личните си контакти успя да привлече невероятни партньори, които са с нас до ден-днешен, които спомогнаха за увеличението на нашия бюджет и благодарение, на които БФСки се радва на много успешни и развити отбори в четири спорта. Това са ски-бягането, ски-скока, сноуборда и алпийските ски. Имаме деца, с които се работи, имаме и много сериозен треньорски състав, така че аз вярвам в бъдещите успехи.
- Идвало ли ти е някога да се откажеш след всички трудности?
- Разбира се, имало е такива моменти, защото като всяка човешка дейност и в моя спорт има много трудности. Още повече, че това е спорт без традиции в България и ние с баща ми трябваше да изминем много дълъг и труден път, за да се научим как да работим и да бъдем конкурентноспособни и наистина го направихме с цената в началото на много помощ от приятели, на екстра усилия и много лишения. Така че е имало трудни моменти, особено след тежки контузии, травми, след недобри представяния, които са заложени в кариерата на един спортист, моменти, които трудно съм преживявала като човек. Смятам, че тези моменти са ме направили по-силна и сега се чувствам силна духом, уверена и поне се научих, че няма как да успееш без поне няколко пъти да паднеш. Затова както Линдзи Вон казва, когато паднеш просто "pick up yourself" - трябва да се вдигнеш и да продължиш.
- Кое най-силно те мотивира да продължаваш?
- Вече ме мотивира идеята за успех на България. Мисля, че това е много силен мотив. Хората, които се радват на успехите на България, малките моменти, които ги правят щастливи, които аз виждам, усещам, чувствам, те ми дават страшно много. Имам и лични цели, но смятам, че спортният успех не е на всяка цена. Разбира се, в живота има много по-важни неща, но за мен това е една мисия и една възможност да оставя нещо наистина красиво и стойностно след мен, защото това е моята цел.
- Ако можеше да се върнеш на 18 и да дадеш съвет на себе си, какъв чеше да е той?
- Да бъда още по-дисциплинирана, още по-отдадена и още по-фокусирана върху това, което правя, защото за всеки един младеж в тази възрастова рамка мисълта блуждае, има прекалено много дистракции и е трудно да успееш да събереш силите и енергията си в посока спорт.
- Любим филм?
- Имам много любими филми, но може би за последнта година този, който силно ме впечатли беше "Теорията за всичко" - биографичният филм за Стивън Хокинг. Много ми хареса и ми въздейства силно, защото в него човек наистина си дава сметка кои са важните неща в живота.
- Любима музикална група?
- Също са страшно много и във фонотеката ми има най-различни стилове - от рокендрол до джаз, реге. Слушам какво ли не. Но любима...харесвам "REM", Тина Търнър, "Пинк Флойд".
- Къде се чувстваш най-добре?
- Най-добре се чувствам в планината, защото там човек е спокоен и някак си сам, усеща енергията на света и за мен това е любимо място.
- Какво си пожелаваш за този сезон?
- Да бъда здрава и да имаме успехи.
0
