Волейболният треньор Мартин Стоев даде ексклузивно интервю за предването "Код Спорт" по TV+. Специалистът, който изведе националния отбор на България до бронзовите медали от световното първенство през 2006 г., говори за любимия си спорт в откровен разговор. 

- Следиш ли събитията в България, борят се столична община да помага на волейболните и баскетболните клубове? Как се получава тук в Румъния, а в България не успяваме?

- Доколкото съм запознат или поне така се говори в Румъния, всяка община може да отделя 3% от своя бюджет за спорт. На Констанца бюджетът е към 150 млн. евро. Значи 3% - 4,5 млн. се дават за спорта в Констанца. Има два хандбални отбора, баскетболен отбор. Да кажем, това е община като Варна горе-долу. В София едва ли може да се получи това, защото има 300 или повече клуба, но пък в София сигурно бюджетът е 1 млрд. И ако от този милиард се дадат 3% мисля, че спортът ще излети.

- Наскоро се раздели с един от много близките твои хора във волейбола Боян Йорданов, какво се случи?

- Случи се, че нашият отбор не е същия тим от миналата година. Това ръководство живее с три последователни шампионски титли и в един момент като загубихме един-два мача, играта не беше от най-добрите и те си казват, че след като имаме пет-шест чужденеца и не можем да влезем в първите четири отбора, защо да им плащаме? По-добре да си играем с румънци, щом ще станем пети или девети. Затова те направиха един запор на 20% от заплатите за ноември и декември и  ги "замразиха", катоусловието бе, че през януари, ако се движим в първите четири отбора, ще ги върнат. Всички се съгласиха с това нещо, с изключение на Боян. Той каза, че не чувства вина за нашата загуба и напусна по взаимно споразумение.

- Ти винаги вземаш предимно българи в отборите си. Толкова много ли им вярваш или просто са по-евтини играчи?

- По принцип, имал съм българи. Тази година бяха най-много, но според мен много трудно се работи с хора от Америка, Канада, специално ние, балканците и със сигурност има значение и бюджетът. Това е безспорно, но все пак тук играха и добри състезатели, не само защото са от Балканския полуостров. Янич, който е бил капитан на националния отбор на Сърбия, Жеков е бил капитан на националния отбор на България, Венци Симеонов, който имаше страхотна кариера в Италия. Не са идвали евтини състезатели, със сигурност.

- С какво чувство излизаш срещу баща си? Носят се легенди за вашите отношения по време на мач. Наистина ли има пререкания?

- Има всичко в един мач, но той си остава там, на игрището. Нашето семейство е много сплотено, много близко. Нямаме "мое", "твое", всичко е "наше". Но на мач е интересно, защото това е аномалия. Аз не съм чувал и не съм виждал в едно първенство да играят финал баща срещу син.

- И да си разменят победи - купата и шампионата...

- Стигнахме до пети мач, да.  Много се хареса в неговия отбор, че все пак сме баща и син, а той се опита всичко възможно да направи, за да спечели титлата.

- В какво баща ти Стоян Стоев все още е по-добър от теб в треньорската професия?

- Със сигурност с търпението да работи с млади хора. Може би той има по-голямо търпение. Едно младо момче да го учи на техника, на елементи... Аз съм го изпреварил в това да работя с готови състезатели, по-лесно ми е.

- Още ли се страхуваш да летиш със самолет и затова ли избираш работа в по-близки дестинации до София?

- От 2010 г. не съм се качвал, но не ми се е налагало. Ако сега отидем на летището, може и да тръгна, но ако наистина се наложи, не знам как ще реагирам.

- Разкажи нещо повече за стреса, който си получил в самолета, малцина знаят, че това не е каприз...

- Със сигурност не е каприз. Това е стрес, който се получи през 2007 г. след един полет от Подгорица за Белград. Получи се много голяма въздушна яма на ниска височина, сблъскали са се били въздушни течения - студени от планината и топли от морето и самолетът почна да пропада на много ниска височина. Хората вътре почнаха да викат, който не беше вързан с колан, излетя от седалката. Това беше с отбора на "Левски", играехме Шампионска лига в Подгорица. След като си говорим, значи самолетът не се е разбил, за наш късмет, но много трудно кацна, удря се по пистата, завъртя се няколко пъти, но не се преобърна. Оттам ми се обърна нещо вътре, получавам страх, който е може би една седмица преди полета. Веднъж кача ли се на самолета  е ясна работата. Въпросът е, че в седмицата преди полета, аз не съм много адекватен.

- Вярно ли е, че ти предлагат поста старши треньор на женския национален тим на България, въпреки че никога не си работил с дамски тим?

- Имаше предварителен разговор. Обади ми се Данчо Лазаров да ме пита какво мисля, бих ли решил да направя такава крачка и такива неща. Аз му казах, че трябва да помисля върху това нещо.

- Веднага тръгна слух, че си отговорил с sms, че ще изчакаш да вземеш и двата отбора - и мъжкия, и женския. Има ли нещо вярно в това?

- Не, това е една шега. Навремето Данчо Лаззров още беше собственик на волейболен клуб "Левски-Сиконко" мъже и жени, тогава нямаше треньор на мъжете и сложи Цецо Павлов. Една година той води и мъжкия, и женския отбор на "Левски-Сиконко" и спечели четири златни медала - шампионат и купа и с мъжете, и с жените. Два дубъла и стана "Цецо Гинеса". Оттам идва шегата. Викам "шефе, дай ми и двата отбора да ги класирам за Рио и да ти е мирна главата".

- При теб е последният медал от световно първенство. Сега бяхме домакини на Европейско и се разминахме драматично с отличие. Справедливо ли беше?

- Със сигурност изиграхме два силни мача с Германия и много силни два гейма с Франция, това е безспорно. И два не толкова добри мача с Чехия и Холандия. Според мен много голяма заслуга има Владислав Иванов, защото много сериозно ни бяха натиснали, мисля че Холандия и той извади невероятни топки, с които спечелихме мачовете. Иначе можеше и да не ги спечелим. Може да го разделим така това Европейско. Със сигурност остава горчилката, че бяхме много близко, защото при една победа над Франция, спокойно можеше да станем и първи.

- Веднага след загубения мач от Франция, ти постна във Фейсбук линк под заглавие как се бие Франция - мачът от Световното в Япония, където от 0:2, бихме "петлите" с 3:2. Ти беше треньор и точно Боян Йорданов, ако не се лъжа, влезе и обърна мача.

- Да. Искам да кажа, че Владо Николов изигра силно европейско първенство, но както всеки състезател и всеки отбор, има неудобен противник. Според мен на Владо срещу отбори като Франция и Италия му е малко тежко, защото те са подредени много правилно, имат много голям синхрон между защита и блок, и такива отбори за Владо не са удобни. Там според мен трябваше да има готов човек, който да помогне на Владо, защото той игра добре и изнесе доста мачове. Може би това му е едно от най-силните първенства, въпреки че е на 38 години.

- Мисля, че бяхте в много добри отношения с Владо Николов, но преди едно Европейско в Москва ти не го взе в състава. Какви са ви отношенията или това е чисто професионално?

- Ние отношения извън волейбола нямаме. Не е и задължително да имаш. Аз съм му бил треньор, играл съм дори заедно с него в "Левски". Историята с европейското първенство е малко по-различна. Владо Николов трябваше да почива Световната лига тогава, а да играе на Европейското, но по същото време Милушев си счупи пръста, плановете се промениха и Владо просто игра Лигата, а не Европейското.

- Имаше претенции към Матей Казийски, дори се заговори, че може до съд да се стигне за негово изказване. Това плод на емоции ли беше или имаше нещо истинско?

- До съд се стигна, не до окончателен, защото нали знаете "времето лекува" и на мен малко ми размина. Той поиска да сключи споразумение, извини се, призна се за виновен, че е сбъркал в неговите изказвания и там се приключи делото.

- Неговото изказване повлия ли ти на теб?

- На мен повлия, че не отидох в Лондон като старши треньор на националния отбор. Тогава Общото събрание мисля, че беше в Правец, Управителният съвет гласува, избират ме за треньор, след това идва техният случай на Стойчев и Казийски, където бойкотираха федерацията, нещо трябваше да ги изслушват и един журналист задава въпроса: "Така и така има нов старши треньор, какво ще кажете"? И Матей казва, че този човек е слаб, не става и при него няма да играе в националния отбор. Обаче той не каза при кой ще играе. Хората от федерацията явно с надеждата, че ако сложат някой друг, той може би ще заиграе, се хванаха на този блъф. Единственият човек, при който ще заиграе той, според мен е Стойчев. Няма да се върне при друг треньор.

- Оправдаваш ли действията на Матей Казийски да не играе за България? Той получи доста упреци в последно време...

- Заради мотивите, за които не играе, не. За това, че са сменили Стойчев за треньор и федерацията си имала някакъв начин на работа, не е работа на състезателя това нещо.

- Ти също си бил ключов играч, твърд характер. Спомням си на едно световно първенство отказа да влезеш в игра, защото беше пренебрегнат за титуляр от тогавашния старши треньор Брунко Илиев.

- Да, но влязох. Казах му да остави тези хора да си довършат това, което са започнали и да вляза начисто. Той каза: "Как така, влизай веднага"! Влязох, но в последствие се раздуха тази история не както трябва, глобиха ме, но в последствие Красимир Димитров, Бог да го прости, разнищи историята и на следващата година ми върна парите, защото каза: "Виж, аз разбрах, че вината не е била в теб".

- Каза, че с Владо Николов нямате отношения извън терена, а какви са отношенията ти днес с Пламен Константинов, с Радостин Стойчев?

- Единствените волейболисти, с които съм останал приятел, това са Людмил Найденов и Петър Узунов. С останалите не се чуваме, не сме приятели. Като се видим, си говорим си, но приятелството е различно от това да си съотборник.

- Може ли да направи нещо повече националният отбор от това "омагьосано" четвърто място?

- Имахме своите шансове. Ако се върнем на Световната лига и мачът с Куба, можеше да станем трети. Доколкото си спомням Цецо Соколов две-три топки подред не отигра. Според мен тогава вариантът беше да влезе Владо Николов да помогне, но както и да е.

- Предстои олимпийска квалификация, там трябва да сме поне трети, за да останем в играта за Олимпиадата в Рио...

- Това си е едно европейско първенство. Със сигурност няма да я има публиката, която да ни помага, което според мен беше много голям коз за Европейското в България. Мисля, че има шанс, топка е, трябва да се играе до последно. Русия защо не се класира от Световната купа, да си зададем този въпрос, а ще идва на европейска квалификация? Така че може да се бие. Въпросът е да се вярва, да се подготвят добре хората.

- Два пъти медиите те избираха за треньор №1 на България в анкетата на "Труд" през 2006 г. и 2007 г. Тогава, когато беше на върха не ти се вярваше, че ще има удари под пояса, но изглежда се случи друго. Ще го признаеш ли?

- Да, това че станах два пъти първи, ще го призная. (смее се) Вярвам, че олимпийският форум е най-важен, по-важен е и от Световно и от Европейско. Мисля, че нещата там не са от най-колегиалните. Може би, ако имах опита да съм участвал вече на една Олимпиада, нямаше да има удари под пояса.

- Имал си оферти през годините от Русия, от Италия, от други държави. Да очакваме ли професионалната промяна за теб в тази посока?

- Със сигурност нещо ще има, ще има промяна по простата причина, че аз си мисля, че все пак имам дарба в този спорт и не е редно на моята възраст да приключа с волейбола, така че ще има, но не на всяка цена, т.е. аз съм професионалист 100% и просто, за да практикувам моята професия, а възнаграждението да не отговаря на моите качества, това няма да стане със сигурност.

- Какво иска още от кариерата Мартин Стоев? Много млад започна като треньор, това е голям плюс...

- Да, аз почнах на 33 години. Реално, точно преди десет години. Единствено да съм жив и здрав, нищо друго

Най-хубавият ти спомен дотук от кариерата като треньор?

- Безспорно двата медала. И двата са на моята рождена дата, в Япония на 3 декември, две години подред.

- Вярваш ли, че някога може да сме световни шампиони във волейбола?

- Всичко е възможно, всичко е до поколение, има ли го поколението, трябва да има и късмет. Аз съм на принципа, че винаги късметът е на страната на по-силния отбор, така че случайни работи не стават.