Екатерина Аврамова чупеше рекорд след рекорд в плуването за България до 2014 г. Тя записа няколко финала на европейски първенства в голям и малък басейн. 24-годишната софиянка изненадващо реши да смени своята националност и да се състезава за Турция.
Талантливата състезателка започва 2016-а с амбиции за силно представяне на олимпиадата в Рио. Това ще бъде второ участие за нея на най-големия спортен форум. В Лондон тя завърши 31-ва на 100 м гръб.
Специално за "България Днес" Аврамова разказа какво е преживяла покрай смяната на своята националност и какви са плановете й за новата година.
- Катя, повече от година след като отидохте да се състезавате за Турция, как оценявате вашето решение?
- Колкото и да ми се иска да казвам, че щеше да е по-добре, ако бях останала в България, не е така. Намерих уникални хора и страхотна подкрепа в Турция. Помагат ми много. Надявам се България в следващите няколко години да стигне това ниво. Турците полагат много усилия за плуването и за доста други спортове.
- Вероятно трябва да се започне с манталитета на българския народ. Необходимо е децата да разберат, че трябва да се влага труд, за да има постижения. Не става само с талант. Нека да се започне буквално от нулата. От групите, в които се научават децата да плуват. Да се намерят и повече средства за басейни, зали, за състезателите и треньорите. Когато се стигне до нивото, на което съм аз, Нина Рангелова или Мишо Александров, трябва да избираме. Дали да работим от 9 до 17 ч, за да изкарваме пари, или да вложим цялото си време и да тренираме, за да представяме държавата. Ако страната, федерация или министерство не застанат до теб и не ти дадат възможност за нормален живот, няма как да стане.
- Много хора ви разкритикуваха за вашето решение да плувате за Турция. Колко трудно беше, когато направихте избора?
- Не беше лесно. След толкова години, в които съм се състезавала за България, трябваше да отида в друга държава. При това не коя да е, а Турция, знаейки нашата история и начина, по който много българи се отнасят към турците. Тежко беше. Най-важното нещо бе, че моите родители ме подкрепиха. Те знаят колко пътувам. За 12 месеца в годината прекарвам около 2 месеца със семейството. Влагах всичко в спорта, докато представях България. Щом държавата не те подкрепя, имаш два избора. Единият е да се откажеш на нивото, което бях стигнала - олимпиада, световни и европейски първенства, плюс всичките национални рекорди. Това беше най-лесното. Другият вариант беше да потърся развитие. Вярвам, че още има потенциал в мен. Ако съм жива и здрава, ще успея да го докажа на тази олимпиада и на следващата.
0
