Миналата седмица на 30 август се навършиха 30 години от световния рекорд на Стефка Костадинова в скока на височина. До днес гениалното й постижение е недостижимо. Тя го постигна на световното първенство в Рим, където прескочи летвата на височина от 209 сантиметра. Легендарната ни лекоатлетка даде интервю специално за читателите на БЛИЦ и вестник „ШОУ”.
- Честита 30-годишнина от невероятното постижение! Пожелаваме ви да празнувате и 80-годишнината от рекорда! Предполагахте ли, че десетилетия наред той ще бъде непокътнат?
- Ако трябва да съм откровена, не съм предполагала, че този рекорд ще остане недостижим 30 години. Самата аз тогава смятах, че постижението ми няма да се задържи дълго. Скоро след това се стремях да го подобря, като много пъти съм атакувала 210 см. И днес твърдя, че те са напълно в човешките възможности. Но за да се получи един световен рекорд, са нужни много неща.
- Кои са те?
- Да си много добре подготвен, да си в отлична моментна форма, да имаш силна конкуренция, мощна подкрепа от публиката... Съвсем не толкова отдавна Кайша Бергквист скочи 208 см и притежава световния рекорд на закрито. Бланка Влашич има 208 см на открито, Кучина се приближи и опитва това лято няколко пъти атака на 210 см. Много потенциал виждам и в Мирела Демирева. Надявам се българка да бъде следващата световна рекордьорка и така рекордът да си остане наш. Защото точно подобно превъзходство предизвикват респект в останалите. Само така – като побеждаваш и си на върха – печелиш уважение и признание.
- Колко време ви беше нужно след 30 август 1987 година, за да осъзнаете какво всъщност сторихте? Гледате ли често клипче с феноменалния си скок и държат ли ви още емоциите от незабравимия миг?
- Емоцията си остава и е за цял живот. И сега – 30 години след случилото се на Олимпийския стадион в Рим – всичко е пред очите ми: ревящият стадион, летвата, телевизионните камери, поздравленията, хилядите изправени на крака и аплодиращи една българка зрители... Незабравимо преживяване! Бях много щастлива, но осъзнах какво съм постигнала и значението на световния рекорд чак след като прекратих окончателно спортната си кариера. В състезателния живот непрекъснато търсиш още и още успехи. Дори когато имах всичко като титли, медали и постижения, исках да подобря собствения си световен рекорд и това ме амбицираше до последното състезание. Докато спортуваш, е трудно да осъзнаеш и оцениш какво точно си свършил. Няма много време за равносметки. Иначе всяка година, когато наближи датата 30 август, си пускам видеоклип с кадрите от моя скок на Световното в Рим.
- Нямам опасения, защото това няма как да се случи. Никой не може да отнеме административно световния рекорд от мен и от България. Смятам подобни предложения за несериозни и некоректни, дори обидни. Виждате и каква реакция се получи от световната спортна общественост. Тук не става дума само за мен, а за всички, които честно и с огромен труд са постигнали нещо значимо в глобален мащаб, записали са своя връх в кариерата, който е и връх в човешките постижения. Скочих рекордните 209 см по време на Световно първенство, на живо пред погледите на милиарди зрители и с възможно най-строгия допинг контрол. Най-трудно е да поставиш рекорд по време на шампионат на планетата, защото обикновено там мислиш предимно за златото. Тествана съм стотици пъти по цял свят на най-престижните турнири в атлетиката и отговорност на други е бил броят на допинг пробите, кога се взимат и колко години се съхраняват. В кариерата си имам близо 200 скока над 2 метра, скачала съм за световен рекорд 207 см, после 208 см, три пъти подобрих световните рекорди в зала... И сега някой да ми каже: „Взимаме ти всичко...“ Ей-така, без никакво основание... Няма да го позволя. Та това не е случайно извървян път, за да ме подлагат сега на съмнения и ревизии. Това е нещо, с което се гордея като българка и няма как да го зачеркнат с „нови критерии и стандарти“. Освен това няма да се уморя да повтарям, че този рекорд е на България и няма как да се съглася да отнемат без основание нещо на страната ми. Реакцията ми не е само заради тези 209 см в скока на височина, а заради всички, които честно и с огромни усилия са направили нещо значимо като доказателство за човешките възможности.
- Мария Кучина напоследък атакува често рекорда ви, реална заплаха ли е тя и как невероятното ви постижение оцеля през годините?
- Моето мнение е, че Бланка Влашич бе по-близо до световния рекорд, но й липсваше достатъчна конкуренция в сектора. В техническо отношение, смятам, че опитите й бяха някак си „по-изчистени“ от тези на Кучина. Кайша също остана на косъм от 209 см, има 208 см за световен рекорд в зала. Всяка една от изброените можеше днес да бъде световна рекордьорка на открито. Желая дисциплината да се развива, да има повече дами над двата метра и опитващи да стъпят на върха. А и виждате, че със скоковете и атаките си на 210 см Кучина е поредната, която опровергава „специалистите“, твърдящи, че тези 209 см са недостижими като обяснение да „пренапишат“ рекорда в скока на височина….
- Кога отново ще имаме олимпийски шампион? И специално към Мирела Демирева и Тихомир Иванов - какво бихте ги посъветвали?
- Пожелавам им от сърце първо да са здрави, защото виждате как една травма спъва развитието на Мирела през този сезон. Желая им да си вярват, да имат самочувствие. И двамата са таланти и имат огромен потенциал, който следва да развият. Тихомир просто лети, много ми напомня като стил на покойния вече Георги Дъков, чийто национален рекорд е 236 см. На Тихомир обаче съм му пожелала кота 240! Мирела бе контузена и въпреки това взе максимума в това състояние на Световното. Нейната голяма цел е Олимпиадата в Токио 2020, но първо трябва да се възстанови от травмата. Вярвам, че двамата ще са поредните, след десетките легендарни наши спортисти, които ще защитят името и реномето на прочутата българска школа в скока на височина.
- Със спорт всеки ден, главно разходки. И още - като пазя в себе си състезателния дух, способността да поддържам мотивация и жизненост, да не се предавам, да вярвам в себе си... Желая на всеки да не се предава, да вярва в себе си и да намери своя път към върха.