28-годишният американец с български паспорт Дий Бост смени тази седмица клубния си тим. Гардът напусна Жалгирис, за да премине във френския Страсбург. Ден преди да отлети от Литва към Франция, той говори пред „Тема Спорт” за това си решение и бъдещото му участие в националния ни тим.

– Здравей Дий, как си и каква е причината да напуснеш Жалгирис, за да поемеш към Франция?

– Чувствам се добре, контузията ми отмина и съм в перфектно състояние. Това, което искам в момента, е да играя. Затова реших и да си тръгна от Жалгирис и да подпиша със Страсбург. След като се възстанових от травмата, бях готов да помогна на отбора, но треньорът реши да ограничи минутите ми и вече имаше друго виждане. Затова приех и възможността да се върна във Франция, където съм играл и преди. В Жалгирис просто не ми дадоха възможност да покажа на какво съм способен.

– Доволен ли бе от престоя в Жалгирис преди тази травма?

– Аз съм доволен и от престоя си след контузията. Просто така е преценил треньорът, така е направил. Не се сърдя, случват се такива неща.

– Какво мислиш за нивото на Шампионската лига на ФИБА, където ще играеш със Страсбург?

– Според мен е доста силно. Конкуренцията изглежда сериозна, но аз ще се опитам да дам най-доброто от себе си, за да помогна на отбора. Знам как се играе баскетбол, така че ще правя това, което умея най-добре.

– Да те очакваме ли отново с екипа на националния отбор през февруари срещу Чехия и Финландия, след като вече Евролигата няма как да те спре?

– Да, определено ще съм на разположение на националния отбор. Ще дойда за мачовете, бъдете сигурни. Сега в Шампионската лига няма да има какво да ме спре.

– Какво мислиш за двата мача, които националите играха с Финландия и Исландия?

– Според мен трябваше да вземем две победи. Можехме да спечелим мача с Финландия, но малко не ни стигна. Когато дойда обаче, ще променим тази ситуация. Вярвам, че можем да се справим с Чехия и Финландия. Важното е да играем като колектив.

– Харесва ли ти да играеш за България?

– Да, разбира се. Аз обичам да играя баскетбол и давам най-доброто от себе си, без значение къде съм. Атмосферата в националния отбор е много приятна и това прави нещата още по-лесни.

– Смяташ ли, че участието ти с екипа на България ти е помогнало за по-добър трансфер?

– Не мога да кажа за трансфер, но бих казал, че помага заради това, че играеш в различна атмосфера, на различно ниво.

– Какви са шансовете ни да продължим към следващата фаза на квалификациите?

– Зависи изцяло от нас и това как играем. Вярвам, че ще продължим, не се съмнявам в това. Имаме силни играчи. В отбора ни са Сашко (Везенков), Павел (Маринов) и Станимир (Маринов), които се справят отлично.

– Ако успеем, може да срещнем отбори като Франция и Русия…

– Това са силни отбори, но за мен няма значение кой е съперникът. Важното е ние да играем добре и да дадем това, което можем. Без значение кой е срещу нас. Не бих казал, че съм оптимист, по-скоро съм уверен. Както в себе си, така и в отбора.

– След контузията ще си върнеш ли най-добрата форма до февруари?

– Контузията е в миналото. Аз съм напълно възстановен и исках да дам максимума в Жалгирис, но просто не ми дадоха време. Не смятам, че съм играл слабо в тези мачове. Ще си проличи, когато пристигна в България.

– Спомена Сашо Везенков. Знаеш ли, че той не е играл от месец и половина в Барселона?

– Да, запознат съм. Чувам се с него често и говорим за тези неща. Наистина не е приятно. Аз никога не съм бил в подобна ситуация. Единствените моменти, в които не съм играл, са били свързани с травма. Мога само да му кажа да е търпелив и да чака момента си.

– Какво би казал на българските фенове?

– Сега съм се концентрирал върху Страсбург. Когато Минчев ме повика, ще говоря с играта си в залата.