Джанмарко Тамбери най-добре знае какво е да си във върхова форма и да наблюдаваш олимпийски игри от трибуните. Италианецът може би никога няма да забрави 2016 година. Тя започна шеметно за него - световна титла в скока на височина в зала, европейско злато на открито, рекорд от 2.39 метра, суперфаворит за олимпийска титла в Рио де Жанейро…и тогава дойде кошмарът. Ексцентричният италианец се контузи тежко по време на Диамантената лига в Монако при втория си опит на 2.41 метра, беше изнесен на носилка и след това се наложи операция. Така приказката за Тамбери през 2016-а завърши и той изгледа Олимпиадата в Рио от трибуните със сълзи в очите.
Но италианецът успя да се върне отново в голямата игра. Възстановяването вървеше плавно и той не бързаше със състезанията, продължаваше да наблюдава само от трибуните, докато не беше напълно готов за завръщането си в сектора. Миналата година все още не беше толкова уверен, но влезе във финала на Европейското първенство в Берлин на открито, където остана на крачка от медал - четвърти с 2.28 метра.
Тази зима обаче видяхме Тамбери такъв, какъвто сме свикнали да го виждаме - уверен, атрактивен и на върха. Италианецът спечели европейската титла в зала в Глазгоу и показа, че отново е в голямата игра, а мрачните моменти са останали зад гърба му.
“Искам да пия бира. Искам да изляза и да празнувам. Сега съм щастлив. Мога да скачам отново. Искам да се насладя на този момент”, това бяха първите думи на щастливият Тамбери след европейското злато. Той обаче винаги ще помни Олимпийските игри в Рио де Жанейро през 2016 г.: “Плачех и съперниците ми дойдоха при мен. Гледах как мечтата ми се изпарява.”
Тамбери ще помни и онази вечер на 2 март 2019 г., когато в Глазгоу отново стъпи на върха - шампион на Стария континент с 2.32 метра, бурно подкрепян от трибуните и отново с шоу програма за зрителите. “Чувствах нещо специално. Дори не знам как да благодаря на всички, които ме подкрепят”, каза тогава 26-годишният Тамбери.
На Олимпийските игри в Лондон през 2012 г. италианецът не успява да се класира за финала. Пет години по-късно на Световното в Лондон той отново има проблем на този стадион и пак не влиза на финал: “Мислех си, че в живота си съм участвал на 11 големи международни състезания и само два пъти не съм бил на финал - и двата пъти в Лондон, така че бях уплашен от Великобритания. Обичам Олимпийският стадион в Лондон и хората. Но във Великобритания никога не бях стигал до финал. Никога в живота си няма да забравя Глазгоу. Това е мястото, където написах завръщането си. Но никога не съм си мислел, че не искам да се връщам.”
Италианецът не е единственият атлет от силните в скока на височина, които претърпяха тежки контузии в последните години.
“Осем от най-добрите десетима имаха сериозни контузии, не толкова сериозни като моята, но те също претърпяха операции”, каза след 2016 г. италианецът. Един от тези десетима е и катарецът Мутаз Есса Баршим, чието голямо завръщане всички очакват с нетърпение, тъй като тази година Световното първенство на открито ще е именно на негова територия - в Доха. Пред родна публика Баршим ще защитава световната си титла от Лондон. И Тамбери също очаква да види отново своя голям опонент в сектора за скок височина.
“Той е най-добрият състезател в скока на височина. Ние сме истински приятели, бях на сватбата му преди три месеца. Той ще иска да спечели. Написах му: 'Не се отказвай, вярвай, очакваме те’. Това е нещо голямо за него (да се състезава на родна земя в Доха), той е най-добрият им спортист и се надявам, че той ще може да се върне във форма”, не пести добри думи Тамбери за катареца.