На 22 юни 1980 година отборите на ФРГ и Белгия излизат да решат финала на европейското първенство в Италия. На "Олимпико" в Рим се стичат 48 000 зрители, които виждат с очите си триумфа на "Маншафта". Шут на "западногерманския танк" Хорст Хрубеш спира в мрежата на Жан-Мари Пфаф в десетата минута. Звездите на Юп Дервал имат игрово предимство в мача, но в 70-ата минута се намесва румънският арбитър Николае Райня. Крилото Франсоа ван дер Елст се отскубва към вратата на ФРГ, следва отчаян шпагат на Улрих "Ули" Щилике, извършен на метър пред наказателното поле. За учудване на всички решението на Райня е дузпа. Повторенията доказват първоначалното впечатление – никаква дузпа. Рене Вандерейкен не дава шанс на Шумахер от бялата точка и резултатът във финала е изравнен. В 89-ата минута Хрубеш донася купата на своите с изстрел с глава, дошъл след корнер. Казват, че преди да центрира към Чудовището Карл-Хайнц Румениге подвикнал на фоторепортерите: "Подгответе се да снимате, сега Хрубеш ще вкара гол".
Две години по-късно всички погледи са насочени към Испания, където най-добрите на планетата трябва да решат съдбата на световната титла. Точат зъби и домакините, които са се сред главните фаворити за златния трофей. Легендата на Реал Мадрид Хосе Сантамария има добри изпълнители в своя състав, но "Ла Фурия Роха" разочарова тотално милионите си почитатели. Започва се с конфузно реми срещу Хондурас, за да дойде вторият мач в групата срещу Югославия. "Отбора на мечтите" отново стартира слабо. В десетата минута Иван Гудел матира отблизо Луис Арконада, като по онова време младокът на "плавите" е сравняван със самия Франц Бекенбауер. За зла участ обаче Гудел приключва с футбола само след четири години заради хепатит. Три минути след попадението идва време за цирк. Датският рефер Хенинг Лунд-Сьоренсен надува свирката – дузпа за нарушение на Велимир Зайец. Хубаво, но фаулът е на две-три педи пред наказателното поле. Зад топката застава Роберто Лопес Уфарте – Малкия дявол, който бие покрай вратата. Вратарят Драган Пантелич обаче напуска голлинията си предварително и наказателният удар е изпълнен повторно. Този път шутът е дело на Хуанито – 1:1. След почивката местният любимец Енрике Саура "взривява" трибуните на "Естадио Луис Касанова" и победата е за домакините. Тя обаче е последна за тях на Мундиал'82. А специалистите в Белград ридаят: "Можехме да станем световни шампиони без особени мъки. Никога друг път няма да ни се удаде такава възможност!"
През 1985 година смехотворна дузпа решава финала за КЕШ между Ювентус и Ливърпул в "Черната сряда на световния футбол". На "Хейзел" в Брюксел се разиграва страшна трагедия в сектора с привърженици на "зебрите", която влиза с кървави букви в историята на играта. В 58-ата минута Мишел Платини праща топката в мрежата на английския колос, а после обяснява радостта си след гола с психологическо блокиране. Нарушението срещу Збигнев Бонек обаче е поне метър извън пеналтерията и това се вижда и в реално време. Не го забелязва само швейцарският арбитър Андре Дайна, който е категоричен в отсъждането си. Това се оказва фатално за Ливърпул, който губи мача и купата. Дузпата е скандална, но всичко на терена остава в смразяващата сянка на събитията, станали преди срещата и прекъснали за известен период прякото предаване по Българска телевизия. Същата вечер легендарният мениджър на "червените" Джо Фейгън обявява, че се оттегля от футбола, и наистина го прави. Впоследствие английските клубове изхвърчат от европейските клубни турнири за цели пет сезона, а Ливърпул – за седем. Полската звезда на "Старата госпожа" Бонек пък дарява премията си от около 100 000 швейцарски франка, полагаща му се за победата, в помощ на близките на жертвите от "Хейзел". Най-патетични изглеждат думите на президента на Юве Джампиеро Бониперти, който казва: "Сънувахме дълго тази купа, а сега, когато е в нашите ръце, никой не усеща желание да празнува".
Не един и двама разбирачи прогнозират преди световното първенство през 1990 година, че СССР ще завърши на второ място, след Аржентина, в групата си и ще достигне поне до четвъртфиналите. Предсказанията не са лишени от логика – "Сборная" разполага с много добър отбор, играл на европейския финал в Мюнхен две години по-рано. Уви, съветските футболисти търпят голям крах в Италия. Колата се прекатурва още след първия двубой. На "Сан Никола" в Бари се стичат 43 000 зрители, за да наблюдават дербито с марка "Източна Европа" между СССР и Румъния. Това се оказва последният мач с националната фланелка на славния Ринат Дасаев, обвинен справедливо за първия гол на Мариус Лакатуш. Между другото съществува една легенда, свързана с румънския нападател с култова прическа и тази среща – скаутите на Фиорентина толкова харесали играта му, че още пред съблекалнята го накарали да подпише предварителен договор с клуба. При резултат 1:0 за Румъния уругвайският рефер Хуан Карделино осигурява втория леден душ за звездите на Валерий Лобановски. Факт е, че Вагиз Хидиятулин играе непозволено с ръка, но това става извън пеналтерията. Карделино обаче посочва бялата точка и хич не се трогва от протестите на съветските играчи. Дасаев отново трябва да вади топката от мрежата си, а командата на Полковника се запътва към задния изход на Мондиале'90.
"Германия се радва и казва: "Благодаря!" Това е заглавието на "Шпорт Билд" на 1 юли 1996 година. Точно 16 лета след драматичния финал в Рим, Германия отново минава през доста премеждия, докато достигне до европейската титла. И отново след 11-метров наказателен удар, отсъден за нарушение отвън. В 59-ата минута звездата на Чехия Карел Поборски се откъсва към Андреас Кьопке. Шпагатът на Матиас Замер поваля крилото, но за учудване на бъдещия носител на "Златната топка" реферът Пиерлуиджи Пайрето отсъжда дузпа. Същият Пайрето, който година по-рано дава две дузпи на България срещу Бундестима, след които Христо Стоичков ликува, а Кьопке се въргаля в калта на "Васил Левски". На "Уембли" Пайрето сериозно се компрометира във финал, в който Германия и Чехия не му създават никакви трудности. Роля изиграва и страничният съдия Донато Николети, който не подсказва за грешката на своя колега, макар всичко да става пред очите му. Така или иначе финалът в Лондон се оказва златният миг на Оливер Бирхоф. Голмайсторът носи обрат на "Маншафта" и Берти Фогтс прави прословутия си поклон пред германската агитка. Президентът на Чешката футболна федерация Франтишек Хваловски обаче оспорва както второто попадение на Бирхоф, при което има вдигнат флаг, така и решението на УЕФА да позволи на Бундестима да картотекира допълнителен играч преди финала.
За финал ще се пренесем на стадион "Локомотив" в столичния квартал "Надежда" през 2005 година. Шампионът ЦСКА гостува на "червено-черните" в целия си блясък – Велизар Димитров, Емил Гъргоров, Христо Янев, Стойко Сакалиев и т.н. Локомотив обаче също е силен отбор и зрителите стават свидетели на много здрав мач. В 17-ата минута Цветан Генков праща топката зад Деян Максич, но скоро след това Александър Бранеков изравнява след центриране на Янев от ъглов удар. Нещата вървят към реми, когато в добавеното време Христо Ристосков назначава дузпа за "армейците" за фаул извън наказателното поле. С изпълнението се нагърбва бразилецът Тиаго Силва, който не греши срещу Урош Голубович – 2:1 за ЦСКА.
0
