Ако не бях оперирал коляното, можеше да приключа със спорта
За седмица обрахме плодовете от целия сезон
Срещу Бразилия да гледаме нашата игра
Пранди е уникален специалист
Кой е той?
Цветан Соколов спечели за трети път Шампионската лига по волейбол и първенството на Италия. Диагоналът на "Кучине Лубе" (Чивитанова) беше с основна заслуга за успехите. Неговият тим направи обрат срещу "Перуджа" от 0:2 до 3:2 в решителния пети мач за титлата в Серия А. В битката за трофея в Шампионската лига "Кучине Лубе" се наложи над тоталния хегемон в клубния волейбол "Зенит" (Казан) с 3:1. В двата двубоя Соколов игра на много високо ниво.
Специално за читателите на "България Днес" 29-годишният диагонал сподели емоциите от последните дни.
- Г-н Соколов, това ли беше най-лудата седмица във вашата кариера?
- Може да се каже. За една седмица обрахме плодовете на цялата работа, която свършихме през сезона. Имаше моменти, в които бяхме много зле. Нормално е след 10 загубени финала за две години да падне психологическото напрежение. Беше ни трудно да се вдигаме в един момент. Непрекъснато бяхме на финали и винаги губехме (смее се).
- Не започнахте много добре във финала срещу "Зенит". Загубихте убедително първия гейм с 16:25. Какво си казахте преди старта на втория?
- Нищо по-конкретно. Просто говорехме, че трябва да издържим. Първият гейм ни убиха със сервис и блок. Не виждахме какво се случва на игрището. Размазаха ни. Нямаше как да им се противопоставим по никакъв начин. Атаката не вървеше. След първия гейм бяхме наясно, че не може през целия мач така да бият сервис. Трябваше да издържим на напрежението и всичко ще се нареди. Така и стана. След първия гейм започнахме да играем нашата игра.
- Треньорът на "Зенит" Владимир Алекно определи поражението на неговия тим като "Мерцедес, който също се чупи". Ако те са "Мерцедес", на какъв автомобил би определил "Лубе"?
- Те са отборът, който командваше през последните години. Никой не се доближаваше до тях. Ние направихме дрийм тийм през този сезон. Отборът беше създаден от много звезди. Имахме нужда от време, за да се сработим. Бих ни определил не като "Мерцедес", а малко като дизелов двигател. Трябваше ни първият гейм във финала, за да загреем и после да започнем да играем.
- През 2018-а драматично загубихте финала срещу "Зенит" с тайбрек, след като водехте. Минаваше ли ви този мач през главата преди и по време на настоящата среща?
- Имахме три загуби от тях на финали през последните две години. "Зенит" е отбор, който винаги те мотивира да дадеш максимума. А и няма по-голяма мотивация от финал на Шампионска лига.
- Надъхахте ли се допълнително предвид факта, че догодина ще играете в "Зенит"?
- Няма официална информация, че преминавам в тима от Казан. Когато има, тогава ще приказваме. Не мога да отговоря засега.
- Първият голям успех във вашата кариера беше под ръководството на новия-стар селекционер на националния Силвано Пранди през 2009-а на европейското първенство. Какви са вашите спомени от този шампионат?
- Прекрасни. Пранди ми гласува доверие, за да направя първите мачове за националния отбор. Страшно съм му благодарен. Той е изключителен треньор. Доказал го е в годините и продължава да го прави с френския "Шамон". Всички коментират, че е по-възрастен, но това не е критерий. Резултатите показват какво може. С огромно удоволствие ще работя с него.
- С какво Силвано Пранди е по-различен като старши треньор?
- Уникален специалист и професионалист. Към мен имаше правилния подход. Бях нов в националния. Търках пейката, но ме предразположи да се чувствам добре в тима. Отношението към всеки един играч му се отплаща.
- Преследва ви голям карък, пропуснахте европейското и световното първенство, които бяха в България. Емоционален ли сте, когато гледате какво се случва по телевизора и как преживявате мачовете?
- Това са много тъжни моменти, защото не можех да играя на двете първенства. За жалост така се случи. На европейското първенство в България оперирах рамото. Не можех да играя волейбол с него. За световното първенство трябваше да извадя счупена костица в коляното. Заради нея почти ми беше атрофирал квадрицепсът на левия крак. Нямаше как да продължа напред. Направих един сезон на силни обезболяващи инжекции. Карах така 4-5 месеца, за да завърша първенството. При първата възможност се оперирах. Не можех да продължа по подобен начин. Говорих със специалисти. Те ми казаха, че ако продължа, може да се случат поразии, заради които да спра с волейбола.
- Кога ще се присъедините към националния отбор и колко почивка сте си дали след невероятно тежкия сезон?
- Повикан съм на 11 юни. Имам индивидуална програма, по която да се готвя. Общо ваканцията ми е 20 дни. През първите 10 ще се отдам на пълна почивка. Наистина сезонът беше тежък. Играхме на всички възможни форуми с клубния отбор. При това докрай. Стигнахме всеки възможен финал. Сега ми се иска да не мисля за волейбол. Да се отдам на семейството и да поразпусна.
- България - Бразилия ще бъде ключовият мач от олимпийските квалификации. Как виждате нашите шансове и говорихте ли си с вашите съотборници Резенде и Леал за тази битка?
- Приказвахме и с Бруно, и с Леал. Вероятно това ще бъде ключовият мач, но не трябва да мислим само за него. Има и други срещи, които ще се изиграят. Трябва да сме фокусирани върху нашата игра, а не върху това, което прави Бразилия. Те са най-титулуваният национален тим. Няма по-голям от тях. Имаме качествени играчи, които са на много високо ниво.
Започва като вратар
Волейболът рядко побеждава футбола, когато става въпрос за избор на спорт сред хлапетата. Точно обратното се случва с Цветан Соколов. Рожбата на Ресилово започва като вратар. Едва на 12 години бъдещият диагонал на националния отбор е с впечатляващ ръст от 190 см. Веднага се налага във волейболния тим на "Марек" (Дупница) и в юношеските национални формации.
Излиза много млад в чужбина, където се присъединява към тима на италианския "Тренто" през 2009-а. По това време голямата звезда на италианския гранд е Матей Казийски.
Уменията на Соколов му помагат да се наложи в националния отбор. Печели бронзов медал от Евро 2009. На олимпийските игри в Лондон, където България финишира на четвърто място, е вторият най-резултатен волейболист в турнира със 129 точки.
0
