Клаудио Джентиле е един от стълбовете, на който се крепи италианския успех на финалите в Испания. Под неговия "нож" през няколко дни минават мегазвездите на Аржентина и Бразилия Диего Марадона и Артур Коимбра - Зико. Говорейки за италианския биткаджия, трябва да кажем, че персоналното покритие навлиза във футбола през 60-те години чрез "Катеначото", наложено от Еленио Ерера в Интер. Любопитно е, че според аржентинския специалист отборът му съвсем не е практикувал дефанзивен футбол, но това е тема на друг разказ. Какво имаме при "Катеначото"? Либеро зад линия от трима бранители, персонална опека и опасни контраатаки. В историческия мач с Бразилия в Барселона италианците залагат на четирима пред либерото Гаетано Ширея - Габриеле Ориали, Фулвио Коловати, Джентиле и Антонио Кабрини.
От самото начало на мача Джентиле се лепва за Зико, а Коловати следи изкъсо деветката на бразилците Сержиньо. Ширея пък бди за нахлуващия от втора позиция Сократес. Последният изравнява резултата в 12-ата минута, след като преди това Зико се измъква от клещите на Джентиле. Това е и един от малкото моменти, в които Белия Пеле успява да подмине своя палач. Интересно е, че ден преди срещата треньорът на "адзурите" Енцо Беардзот казва на стопера, че ще трябва да пази крилото Едер. Непосредствено преди началото на битката Беардзот разкрива на Клаудио, че "неговият човек" не е Едер, а Зико.
"Зико не бе такъв индивидуалист като Марадона. Покрай аржентинеца се градеше играта на целия му отбор. Вярно е, че Беардзот първо ми каза, че ще пазя Едер. Бяха минали няколко дни от мача с Аржентина, където се бях справил блестящо с Марадона, и той не искаше да ме натоварва психически. Пет минути преди началото Беардзот дойде и ми каза: "Промених решението си. Поемаш Зико". Дори нямах време да мисля. Срещата започваше", спомня си роденият в Триполи легендарен бранител.
Няколко дни по-рано той къса фланелката и на Марадона. Футболните канони тогава са такива, че италианецът получава само жълт картон за издевателството над №10 на "гаучосите". Куриозно е, че Диего получава официално предупреждение от съдията Николае Райня преди своя сатрап. След поредна секира в краката, аржентинецът иска обяснение от румънския рефер, който бърка в джобчето си. Италия печели мача с 2:1, с което фактически изхвърля от борбата световните шампиони от 1978 г. След двубоя Клаудио Джентиле прави изказване за историята: "Марадона ли? Стига! Футболът не е за балерини".
На финала на "Сантиаго Бернабеу" италианският джелатин отново се справя на висота. Той не дава много шансове на новата си жертва. Този път роденият в семейство на сицилианци стоманен бранител трябва да се грижи за щурмовака на ФРГ Пиер Литбарски. Крилото е сред откритията на световното, но на финала си намира майстора в лицето на Джентиле. Малко странно селекционерът на
германците Юп Дервал решава да пусне Хер Лити в ролята на централен нападател, докато на скамейката остава таранът Хорст Хрубеш. С опазването на голямата звезда на Бундестима Карл-Хайнц Румениге се заема 18-годишният Джузепе Бергоми. По това време "Скуадра адзура" изповядва Silenzio Stampa - Дино Дзоф и компания обявяват бойкот на медиите след множеството критики и злобни подхвърляния в пресата на Ботуша в началото на Испания'82. След 90-те минути в Мадрид обаче "най-критикуваните хора на планетата" са посрещнати като богове в Рим.
Година след испанския триумф Джентиле раздава балтии и във финала за КЕШ. Чували ли сте името на Ларс Баструп? Със сигурност сте, ако симпатизирате на Хамбургер. На финала с Ювентус в Атина италианският палач маркира всяко действие на Баструп, наричан в Хамбург "Мистър европейска купа". В 55-ата минута датският реализатор напуска терена със счупена челюст. Откаран е в болница и пропуска последния съдийски сигнал. По една случайност арбитър на мача е същият Николае Райня.
След финала, загубен от Юве с 0:1, легендарният треньор на Хамбургер Ернст Хапел признава, че заедно с генералния директор на клуба Гюнтер Нетцер решава да изгради атаката на своя тим на базата на играта на Джентиле. Хапел знае, че италианецът ще преследва Баструп дори и в центъра на терена, заради което голмайсторът е натоварен със задача не толкова да търси голова позиция, колкото да отваря пространство с движението си за Феликс Магат и Юрген Милевски. По този повод Марио Кемпес казва: "Ако решиш да отидеш до тоалетната, Клаудио Джентиле ще те последва и там". КЕШ е единственият голям трофей, който Джентиле не успява да вдигне.
Славният бранител на Старата госпожа има две загуби по българските терени. През 1975 г. с голове на Георги Денев и Димитър Марашлиев ЦСКА побеждава Юве в турнира за КЕШ. Късните попадения на Кучето и Марата носят успех на българите с 2:1, но на реванша италианците стигат до 2:0, с което продължават напред. През 1979 г. "бианконерите" гостуват в Стара Загора на Берое в среща за КНК. В лапите на Джентиле този път е Петко Петков - Майстора. Малко преди края обаче нашенецът се измъква от своя пазач и това води до дузпа за "заралии". Победата над звездите на Джовани Трапатони е сред бисерите в историята на Берое, а на реванша в Торино Юве успява да се спаси от резил едва след продължения.
През 1984 г. защитникът напуска торинския колос в посока Фиорентина, където става приятел с Даниел Пасарела и Сократес (снимката по-горе). След три сезона Клаудио стига и до последната спирка от своята кариера Пиаченца. През 1988 г. гладиаторът спира с футбола след 604 битки на клубно и 71 на национално ниво. Това е може би най-суровият и същевременно успял защитник в историята на футбола.
За мнения, препоръки и идеи относно рубриката, моля пишете на: filip.drumchev@sportal.bg или в групата От скрина във Facebook
Всички материали в "ОТ СКРИНА" тук!
0
