Защо се стигна дотук - толкова ли е важно кой е най-големият евроидиот?

Ще избягам от общия хор, защото смятам, че след огромния провал на Лудогорец, не е най-важното кой е най-големият евроидиот. Тези определения и сравнения винаги ще бъдат актуални сред феновете и сигурно никога няма да спрат, в което няма нищо лошо. Левски, ЦСКА, Лудогорец, Литекс и т.н, и т.н.

Закачките би трябвало да ги оставим на хората по кафенетата. Това е тяхно забавление, а не на тези, които уж се бият в гърдите, че разбират от футбол и са отделили голяма част от живота си на най-популярния спорт. За жалост в пространството преобладават злобните коментари, чиято цел не е да се анализират грешките, а да се срине Лудогорец.

Толкова сме се увредили, че наливането на средства, осигуряването на добри условия за работа и редовното плащане на заплати в тима на "орлите", излиза, че представлява проблем. За голямо съжаление не става въпрос само за футбол. Това ни е много лоша черта. Като че ли нещо ни човърка, когато всичко е наред в чуждия лагер. В същото време обаче всички мечтаем да се развиваме в нормална обстановка и добри условия.  

Нали целта на медиите е да помагат на българския футбол? Когато даден отбор се развива правилно, да се насърчава и поощрява. И когато греши - да се критикува.

Какво искате да направим? Дайте да изхвърлим един от малкото клубове, в които през последните години се работи по европейски. И какво ще стане? Бъдете сигурни, че никой няма да спечели. Най-много да станем свидетели на коронясването на най-слабия шампион, който ще прибави във витрината си поредната титла. Каква гордост само.   

Разберете едно. Лудогорец не пречи на нито един клуб в България. Никой няма полза да търси вината на друго място. Така не се постига развитие. Всички искаме да виждаме ЦСКА и Левски силни, но това си зависи до голяма степен от тях. Ние само можем да помагаме.   

Бързам да продължа с Лудогорец, защото нямам намерение да спестя нищо. Представянето срещу Милсами със сигурност не е влизало и в най-мрачните мисли на неутралния футболен запалянко. За провала си има логични причини. Лошото е, че от доста време се виждаше накъде отиват нещата, но ръководството на разградчани не успя да вземе адекватни мерки.

Собствениците Кирил и Георги Домусчиеви няма на кого да се сърдят, тъй като те назначиха Бруно Рибейро. Нямам представа дали сами са стигнали до решението, че точно през лятото се налага генерална промяна. Ако някой от техните съветници е дал такъв акъл, на секундата трябва да се преустанови всякаква връзка с този "специалист". Не може да смениш половината отбор, барабар с треньора, при положение че мачовете от ШЛ чукат на вратата.

Не е нормално Лудогорец да се готви цяла година и в най-важния момент да бъде в лошо състояние. Смениха Георги Дерменджиев, който познаваше футболистите като кътните си зъби, за да доведат португалеца. Господа, така не се прави. Когато времето здраво те притиска и по една или друга причина се налага да смениш половината си играчи, треньорът не се гони. И то при положение че е постигнал сериозни успехи.

Нямаше да е лошо в Разград да беше акостирал Гончаренко, тъй като Лудогорец имаше нужда от подобен род специалист. Не е чак толкова голямо име, но е доказал, че знае как да вкара малък отбор като БАТЕ Борисов в големия футбол. След като не успяха да намерят качествен чужденец, ръководните фактори трябваше да заложат на Дерменджиев, а не на спасителен вариант. Най-малкото защото той вече вкара веднъж тима в Шампионската лига.

Нали все пак някой трябваше да интегрира тези футболисти в клуба. Ако нещата с него бяха отново потръгнали, остава. В случай че зациклят, през зимата - промяна. Тогава евентуалният нов наставник ще има достатъчно време да опознае качествата на състезателите и да сглоби тим за атака в Европа. Почти сигурно обаче Дерменджиев щеше да се справи с Милсами и албанския шампион.

Какво по-напред трябваше да направи Рибейро за 20 дни? Да се запознае с качествата на старите футболисти или с тези на новите? Няма как да стане. Той въобще не е в час, тъй като селекцията е правена без него. За краткото време това можеше да направи само един опитен треньор с изключително набито око, притежаващ способността да анализира бързо и правилно. Специалист, който се е сблъсквал с подобен род проблеми през годините.

Португалецът с право може да изтъкне куп причини за оправдание, но въпреки всички трудности, до този момент той не домонстрира нужните за отбор като Лудогорец качества. Как е възможно Рибейро да не вижда, или да се прави, че не вижда в какво моментно състояние се намира иначе качественият вратар Владислав Стоянов. Защо го е допуснал, след като това не е от полза за никого?

Това, че стражът иска да осъществи трансфер в чужбина, не означава, че не трябва да тренира. Ако го правеше като хората, първият гол в Молдова нямаше да падне. В това бъдете сигурни, защото на него не му липсва класа. Националът не е виновен. Щом му се позволява да минава метър в заниманията, а както по всичко личи и в режима, защо трябва да се напряга.

Вижте какво се случва с "легендата" Моци. Откакто направи геройството срещу Стяуа, не е изиграл нито един мач като хората. Само стойки, ритници и нецензурни реплики. Тук ръководството има сериозна вина, тъй като именно те го накараха да се чувства недосегаем. Защо бе нужно чак толкова да го величаят? Нали затова взима по-висока заплата и е титуляр.

Направи ли ви впечатление какви ги вършеше румънецът в края на мача с Милсами? След 80-ата минута Моци заигра на върха на атаката. Или Рибейро е дал това указание, или футболистът е решил да се прави на голям голмайстор. При първото, напътствията на треньора са били безумни. Ако пък Моци е проявил своеволие, това говори за пълна анархия на терена.

Обърнете внимание как падна втория гол на молдовците и по това време къде беше Моци. При положение че си беше стоял на мястото, както би било редно, Лудорец щеше да има още цели осем минути шанс да вкара така мечтания гол. Нещо, от което бяха лишени заради аматьорски решения или прищевки.

За Препелица просто нямам думи. Само слепец сигурно не би видял, че не е готов да играе мачове на високо ниво. Може да е добър футболист, но моментната му форма е катастрофална. Хващам бас, че това е най-бавният и тромав футболист в "А" група, който като падне на земята се изправява като някоя баба.

Връщаме се към първия мач и участието на Лукаш Саша, който Рибейро сложи зад нападателя. Как прецени, че там ще е полезен след като никога не е играл на този пост и подава само настрани и назад, не е ясно?! Нали в контролите го ползваше като централен защитник и вътрешен халф.

Стигаме и до незадоволителната форма на Светослав Дяков и Марселиньо, които са моторите на отбора. Да не говорим за един от най-талантливите защитници и допреди няколко месеца най-конвертируем играч на "орлите" - Георги Терзиев, за когото никой не знае причината за меко казано незадоволителната му форма.

Що се касае до оправданието на ръководството и треньора за късното включване в подготовката и умората на националите, то не важи. Нека се допитат до някой кондиционен специалист, за да им обясни как стоят нещата. Струва ми се, че испанците са доста прехвалени. Иначе щяха да знаят, че отборът така трябва да се готви, че да е във форма за мачовете на старта. При пробив в Европа, другото е лесно. Съвсем спокойно до зимата можеше да карат по инерция в слабото българско първенство.

Като националите са почивали по-малко, защо не са взети необходимите мерки? За една седмица релакс няма как да загубят физическата си форма. При тях дозировката не трябваше ли да бъде по-различна. Задачата пред треньорското ръководство бе да ги поддържа свежи за най-важните мачове. Времето, в което всички се слагаха под общ знаменател, свърши. Нека Рибейро да не се хвали колко много натоварва своите състезатели.

Добре е да го прави, но в точното време, а очевидно той не знае кога. Лошото е, че и испанските спецове не са наясно. Това личи по състоянието на играчите на Лудогорец, които в трети мач след 60-70 минута приключват курса. По времето на Дерменджиев, когато той определяше натоварванията, а испанците редяха конусите, този проблем не съществуваше.

Хубаво е поне, че ръководството на Лудогорец не хвърли вината за провала върху футболистите. Видя грешките по високите етажи и обеща да ги коригира. Може да се съгласим с почти всичко изтъкнато от тяхна страна, но с едно важно изключение. Разградчани не си признаха, че са сбъркали с новия треньор. Сигурно няма и да го направят.

И за финал - нека в Лудогорец не си мислят, че успехът за техния клуб е даденост. Струва ми се, че ръководните фактори са се възгордели не по-малко от футболистите и подценяват  някои важни правила и компоненти. Смятат, че каквото и да направят, победите им са гарантирани. Излезе обаче, че решенията им не винаги са гениални.

Лудогорец е длъжен да продължи да работи с познатата енергия и ентусиазъм, но не трябва да допуска същите грешки. В този момент е много важно да не се поддават на емоции, а да вземат точни решения. Не е нужно да продават най-добрите и перспективни играчи. Просто трябва да се освободят от тези, които не стават. Без да ги интересува кой как се казва и колко често се появява по медиите. Така ще се облекчи и бюджетът. И без това в следващата година не е нужна дълга резервна скамейка. Грешка ще обаче, ако Лудогорец направи компромис с качеството.