Наближаващият мач от квалификациите за Евро 2012 на нашия национален тим срещу Швейцария няма как да не върне лентата на спомена към един мач от 1991 година. Когато 55 хиляди на "Васил Левски" и няколко милиона пред екрана станаха свидетели на един тъжен двубой за родния футбол. Много тъжен. За който имаме да си връщаме и дано момчетата на Лотар Матеус го направят.
Срещата се игра на Деня на труда - 1 май, и бе от програмата на квалификациите за Евро`92. Тогава България бе в равностойна група заедно с Румъния, Шотландия, Швейцария и аутсайдера Сан Марино, а се класираше само първият. Фактите говорят, че с изключение на последния отбор всички останали от групата записаха кой от кой по-добри постижения през започващото тогава последно десетилетие на ХХ век.
Бяхме стартирали сравнително добре битките в групата – две равенства с Шотландия, победа над Румъния като гост с 3:0 и загуба от швейцарците в Женева с 0:2. Успех над "часовникарите" в София и следващите две очаквани и рутинни победи над Сан Марино обаче щяха на практика да пратят нашите на Европейското. Уви!
По това време треньор бе Иван Вуцов, който обаче заради нелицеприятни сцени по време на домакинството с Шотландия бе наказан сурово от УЕФА с две години лишаване от право да присъства на скамейката на отбора. Нещата станаха още по-напечени покрай Ябълката на раздора – капитанската лента, за която (като същи Атина, Хера и Афродита) Христо Стоичков и Николай Илиев влязоха в спор. В крайна сметка временно Камата на Барселона се отказа от участия в националния отбор, а лентата отиде на ръката на Боби Михайлов.
Така в мач от изключително значение на 1 май 1991 България прие Швейцария с надежда за широко отварящи се врати за първо участие на европейски финали.
Поглеждайки състава на нашите от тази злополучна среща виждаме голяма част от гръбнака на бъдещата Пенева чета. Пред вратаря Михайлов защитното каре бе съставено от Павел Дочев, Трифон Иванов, Ники Илиев и Илиян Киряков за ляв бек, който иначе в онези години играеше като креативен халф в тръгналия вече към титлата Етър. Златко Янков, Георги Йорданов – Ламята и Наско Сираков бяха в полузащитата, а напред – Емо Костадинов, Любо Пенев и Краси Балъков.
По клубни отбори към онзи момент това значи: Беленензеш, Локо София, Реал Бетис, Болоня, Етър, Левски, Хихон, Еспаньол, Порто, Валенсия и Спортинг.
Мачът започна отлично. Още в 10-ата минута Костадинов отблизо откри, а в 25-ата Любо Пенев затрудни вратаря на гостите и Сираков довкара за 2:0. Евро`92? Да, ама не!
Кнуп с два гола в 60-а и 85-ата минута изравни, а в последите секунди Кубилай Тюркелмаз (след време натъжи и Англия насред "Уембли") пребори Киряков за една топка в центъра на терена и понасяйки се като Бен Джонсън към българската врата донесе обрата – 3:2 за Швейцария. И както в онзи стар соц лаф - парата отиде за свирката. След мача Иван Вуцов подаде оставка, а скоро след това "трикольорите" бяха поети от Димитър Пенев.
"Първо бе мачът в Сплит през 1983, после с Шотландия в София през 1987, а сега и с Швейцария през 1991. Не мога да си обясня причината! Вече си мисля, че нашето поколение е обречено", коментира след швейцарската победа Боби Михайлов. Но слънцето съвсем скоро изгря и на нашата улица. Защото знаем какво последва – чудотворната нощ на "Парк де Пренс", лудото американско лято, бронзовите медали и всички останали незабравими неща...
България – Швейцария 2:3, 1 май 1991 г.
1:0 Костадинов (10)
2:0 Сираков (25)
2:1 Кнуп (60)
2:2 Кнуп (85)
2:3 Тюркелмаз (90)
България: Борислав Михайлов, Павел Дочев (75 - Николай Тодоров), Трифон Иванов, Илиян Киряков, Николай Илиев, Златко Янков, Емил Костадинов, Георги Йорданов, Любослав Пенев, Наско Сираков (65 - Лъчезар Танев), Красимир Балъков. Старши-треньор: Иван Вуцов
Швейцария: Хубер, Хотигер, Хер, Егли, Орел, Херман, Б. Сутер, Бонвен, Колер (46 - Шапюиза), Кнуп (87 - Шепул), Тюркилмаз. Старши-треньор: Ули Щилике
Съдия: Карл-Йозеф Асенмахер (Германия)
Жълти картони: Балъков, Пенев (Б); Орел (Ш)
Стадион: "Васил Левски", 55 000 зрители
Снимка: Getty Images/Guliver
0
