Алекс Везенков: Вървя с малки стъпки към върха с Барселона

- Солун е един много хубав град, който ми е в сърцето. Там прекарах пет години, най-хубавите ми години. Барселона е един още по-красив град. През януари е 25 градуса и е слънчево. Направо ти е кеф да излезеш, да се разходиш край морето. Относно въпроса, това е много далечна мечта. Дано някой ден успея да отида там. Който и град да е, ще е много хубаво.

- В този момент не го мисля. НБА е една моя мечта, мечта на всеки състезател, който започне с баскетбола. Искам да чакам, да си изградя името в Европа. С малки стъпки към върха в Барселона и след това ще видим.

- Доста се промени в баскетболен план. От един отбор, в който играеш 35 минути, идваш в тим, в който си търсиш ролята и е много по-трудно. Това ти влияе и извън баскетбола. С всичко се адаптирах малко по-бавно. Първият месец беше изключително тежък, докато преживея новата ми роля, но мисля, че с всеки изминал ден се чувствам по-добре и по-добре.

- Съотборниците ми се възхищават, че го научавам много бързо. Даже се опитвам да говоря на испански - с грешки, без грешки, както мога.

- Най-много ми харесва спокойствието, което има Барселона, хората те приемат добре. Няма нещо, с което не мога да свикна. Ние много пътуваме, така че нямам много време в Барселона, но много ми харесва, че е слънчево. Има много прилики със Солун и това много ми харесва.

- Мисля, че всеки знае за феновете на "Арис". Тази зала е една от най-трудните в Европа. Тук е малко по като на театър, пляскат си хората - биеш, паднеш, те се радват на играта, докато в Гърция не е така.

- Точно любими, не. Нямах много време да се разходя из града. Със съотборниците идваме до "Порто Олимпико" да пием кафе и малко по центъра, но нямаме много време за личен живот. За момента залата ни е любимото място.

- Живея в един апартамент близо до стадион "Камп Ноу", на пет минути пеша е и така ми е по-лесно, защото оставам в залата много часове и се прибирам пеша. 

- Дано да е много добър знак. "Принцеса София" е много близо до нас, така че дано да е съдба.

- Моята фамилия е над всичко. Те ми помагат много - майка ми, баща ми, сестра ми. Всички близки и приятели се опитват да са до мен, да ми показват грешките и по-малко добрите неща, защото добрите неща си ги знам. От друга страна в Барселона, мога да кажа, че Лъчо Танев много ми помогна, той помогна и за трансфера. И Илиян много помага, защото има три ресторанта, в които мога да се храня.

- Това няма как да се случи. Христо Стоичков е една легенда не в световния футбол, а в световния спорт, така че никой не може да се сравни с него. Тук, в Барселона говорят само добри неща и много ясно, че като чуят, че си българин, първото нещо, което им идва в главата, е Христо Стоичков. Тук много му се възхищават.

- Не, мисля, че е много различно. Аз съм на 20 години и очакванията са големи в такъв клуб, но тогава е една историята, сега е друга, спортовете са различни. В Барселона футболът е над всичко.

- Мисля, че няма как да стане. Аз не съм фен на излизането, седя в залата по 6-7 часа на ден, после си отивам вкъщи да почина, защото ако не почина, няма да съм пълноценен на следващата тренировка. Ще изляза и за кафе, и на някоя вечеря, някой ден, когато сме в почивка, ще остана и до по-късно с приятели, ама дотам. Първата ми задача е да изградя моето име тук и това е амбицията ми за момента.

- В съблекалнята се говори само как да побеждаваме. Знаем, че Бордът на директорите има много големи амбиции за нас, както президентът и всички фенове. Тук, ако биеш "Реал" (Мадрид), си най-големият, ако паднеш от тях, има траур в Каталуния. Това е най-големият мач за тях, но за нас, тъй като сме професионалисти, всеки мач е като останалите. За да станем най-добрите, трябва да победим всички.

- Почвам от английски, испански и малко гръцки, защото в тима е Стратос Перпероглу, който е грък, може да си говорим на гръцки и това ме улесни още повече. С Брад Олесон - на английски, испанците между тях на испански...Но така баскетболният език е този, който ни обединява всички. 

- В "Арис", ако си припомня как почнах е абсолютно почти същото, както тук. Почнах да се боря за място в отбора, за една роля, станах титуляр и тогава, чрез моите съотборници и моите треньори, станах най-полезен и първи реализатор. Това нямаше как да стане, ако отборът не беше успешен. Тук е на друго ниво, на други обороти, но това ми е мечтата - да се боря за моята роля, после за титулярно място. Всяко едно нещо с времето си. Мисля за момента, бъдещето е напред.

- Първата разлика е, че скоростта, с която се играе тук е по-бърза. Освен това, като гост може да загубиш навсякъде, може да играеш с последния отбор и да паднеш. В Гърция не е така. "Олимпиакос" и "Панатинайкос" се знае, че са първите два отбора в първенството, следващите три са - "Арис", "ПАОК" и "АЕК" и оттам нататък, трудно ще загубиш от някой друг отбор. 

- Да, може да се каже. Тук конкуренцията е много по-голяма. 

- С всички имам добри отношения. Малко по-близък съм с Перпероглу, защото говорим един и същи език, също с американците Олесон и Джъстин Доуман имаме много добри отношения. Нямам проблеми, с всички си говорим.

- Първоначално имах затруднения. Казват, че човек, за да е пълноценен, трябва да се чувства комфортно, но и в лошите дни, когато треньорът ще те пусне по една-две минути, трябва да си готов да грабнеш шанса и да покажеш каквото можеш за това малко време. Това е първата ми година и се уча. Мисля, че с всеки изминат мач съм по-добър.

- Когато си в такъв клуб като "Барселона", няма как да не влиза, но има много стъпки, за да се стигне дотам. Трябва да побеждаваш във всеки мач, да влезеш в осмицата, да влезеш във "файнъл фор". Има още три месеца да се играе за топ 16. Трябва да сме сред първите четири, за да се класираме за осмицата. Гледаме всеки мач различно и това е много тежко. Има много добри отбори и трябва да се борим всеки мач.

- Надявам се да стане, да помогна на отбора с каквото мога, но това е една далечна мечта, защото имаме много предизвикателства пред нас, за да се стигне дотам. Знаем, че за една европейска титла трябва да се бориш много. Това е нов отбор и трябва да му се даде време. Ако успеем да го направим тази година, ще е нещо страхотно, но е много трудно.

- Майкъл Джордан е най-великият баскетболист за всички времена, но за мен идол е Дирк Новицки. Винаги съм искал да бъда като него. Той играе на моята позиция и се уча от него, гледам клипчета. 

- Е, мисля, че няма да се обиди. Коби Брайънт е единственият, за когото може да кажеш, че се е приближил максимално до Майкъл Джордан, така че няма за какво да се обижда.

- За мен редовният сезон не е интересен, защото отборите не са максимално концентрирани и не играят на максимални възможности, но мисля, че след "Мача на звездите", ще е по-интересно.

- Имах честта и гордостта да се запозная с него, даже два-три пъти си говорихме. Той е един изключително скромен човек, не споделя много неща, но с мен го направи. Каза ми, че трябва да се тренира много. Просто не иска да се показва пред медии, пред хората. Вече ходи на мачове на "Арис" и това е много положително, защото трябва легендите на отбора да са до него и мисля, че всичко е перфектно. Той е изключителна личност и баскетболист.

- Да, още на три години ходех в залата. С топка стрелях по коша, после ходехме на площадките в Кипър, по-късно в Солун. Първите неща усвоих от него и от моите треньори. Всеки ме е научил на нещо различно.

- Когато бях на 15, мислех, че го правя само за хоби, тренирах по веднъж на ден, не полагах максимални усилия, но след две-три успешни години при подрастващите и след няколко титли, това ми стана амбиция, начин на живот. Станах професионалист и оттогава всеки ден е едно и също. Това ми е мечтата и си я гоня.

- В Гърция не ми липсваше нещо. Тренирах си много, но имах време и за приятели да ходим на вечери, на кафета. Там много обичат фрапето, моите приятели седяха по пет-шест часа, а аз по един, колкото ми се позволяваше. Много се обиждаха, че не мога да съм с тях, но разбираха защо е така. Всичко това коства много свободно време. Трябват много жертви, за да станеш добър не само баскетболист, но и спортист. Мисля, че си заслужава и затова го правя. 

- Да, идвам да вечерям, да обядвам, когато имам време. Много хубаво заведение, което предлага много хубава храна, близо е и до нас. Когато имам време и ми се дояде нещо, веднага идвам тук. 

- Тук се събират много българи, радват ли ти се?

 - Да, малко е тъжно това, което ще кажа, но в чужбина нас, българите не ни приемат много...Даже в баскетбола сме изчезнали и е малко трудно да те приемат, но в Барселона има много българи и ме приемат много добре. Радват ми се и съм много доволен, че получавам обичта на хората.

- Трябват коренни промени, за да може да се върнем на европейската сцена. Виждате Исландия, с 300 хиляди жители, как е на европейско и по футбол, и по баскетбол. Значи явно може, но ние нещо не правим правилно. Всеки трябва да види какво греши и да може да стане нещо, както в българския баскетбол, така и в останалите спортове.

- Не зависи само от един човек. Трябват много организационни неща, а след това и баскетболно виждане, за да стане нещо. Надявам се след няколко години пак да сме на европейската сцена, но засега е много тъжно, но не го виждам как може да стане в момента.

- Аз съм бил веднъж в националния отбор при мъжете през лятото на 2014 г., тогава бях на 19 години и всички момчета бяха изключително коректни към мен. Не успяхме да се класираме, но извън баскетбола, лятото беше много хубаво - нови приятелства, нови хора, запознанства. Мисля, че има квалитет, характер в българския баскетбол, но трябва нещо да се запали, за да стане пак голям.

- Феновете се опитват да са бурни. Имаме две агитки. Едните са "Дракс", които вече 25 години са фенове на вътрешните спортове на "Барселона" като хандбал, футзал и хокей. Всеки път, когато играем у дома ни дават допълнителен стимул и подкрепа в тежките моменти.

- Зависи, някои мачове, които са по-близки, като Бадалона, Манреса или Андора, винаги са там.

- Бях в "IMG Academy", която е база не само за баскетбол, но и за американски футбол, за тенис, за "сокър", както му казват там. Беше отлично, аз отидох там и първата седмица ми беше тежко, защото имаше много работа - по четири тренировки на ден, нов стил на работа, но мисля, че това беше първата стъпка да ме научи как да работя повече за моето тяло. При два мача в седмица, е много трудно да се тренира индивидуално, но тук се опитвам колкото се може повече да тренирам и да надграждам това, което започнах в Щатите.

- Психически най-вече се почувствах по-силен, след това и малко по-бърз. Знам, че за 25 дни не могат да се направят чудеса, но се опитвам всеки ден да открадвам време след или преди тренировка и да работя върху моето тяло, да продължавам да трупам.

- Имахме едно-две предложения това лято, но ги отказах. Ако нямаш гарантирани предложения, няма как да рискуваш. Не знам дали през лятото на 2016 г., моето име ще попадне в драфта или лятото на 2017 г., ще преценим с моя агент и с моите хора кое е подходящото време да вляза в драфта. 

- Има много голяма разлика в играта. Тук, в Европа се играе с повече мисъл, повече тактика, по-малки пространства. В Америка има различни закони, има повече шоу, по-малко игра. Виждаме в редовния сезон, че не играят толкова много за победата, колкото за шоуто, за повече пространства в трапеца, повече забивки, всичко е по-атрактивно. Тук са много детайли, много комбинации, отборна игра, докато в Америка един взима топката и...Знае се кой ще вкара много точки, кой много борби. В Европа е малко по-различно.

- Знам, че е по-трудният път, но ако върна времето назад, мисля, че е правилният избор, защото според мен "Барселона" е най-голямата организация в Европа. Когато преминеш оттук, после си по-готов за НБА. Мисля, че тук е правилното място, за да ти се даде шанс. Ако можеш да успееш в "Барселона", може да успееш навсякъде в Европа, а и да пробиеш в НБА. Затова не искам да разсъждавам, че съм сгрешил и нито за миг да връщам времето. Мисля само за сега и как да ставам по-добър.

- Не, мисля, че е медийна спекулация. Смятам, че за повечето отбори е така, защото фактически имах писмено предложение само от "Барселона".

- Както във всяка страна има едно дерби, но тук е малко повече. Тук всеки иска да бие "Реал" (Мадрид), както "Реал" иска да бие "Барселона". Изживяхме го много добре. За нас спортистите дали е "Реал" (Мадрид), дали е "Олимпиакос", дали "Химки", винаги искаме да побеждаваме и всяка победа е важна. "Ел Класико" е повече за хората, за президента, за хората, които работят около клуба, за тяхно удоволствие. 

- Моите родители са българи и още на 16 години направих своя избор. Мисля, че беше правилно, защото баща ми е играл дълги години за националния отбор, майка ми е от България. Българският баскетбол трябва да излезе от тази дупка. 

- Баща ми играеше с номер 10 и при подрастващите носех този номер, но като се качих при мъжете не беше свободен и първоначално започнах с номер 8. На следващата година взех номер 14, направихме силна година - имах средно по 11 точки на мач. Следващата година с този номер направих най-добрата си година в кариерата и така остана този номер.