Преди на голямата сцена да се появят Роджър Федерер, Рафаел Надал и Новак Джокович, може би най-голямото съперничество в мъжкия тенис бе това между американците Пийт Сампрас и Андре Агаси. И докато през последните две десетилетия американският мъжки тенис е в криза, задълбочаваща се с всяка следваща година, то през 90-те тенисистите от САЩ доминираха. Джон Макенроу и Джими Конърс вече бяха в залеза си, но Майкъл Ченг, Джим Къриър, Сампрас и Агаси бяха в разцвета на силите си, а към тях може да прибавим и името на Тод Мартин, който така и не спечели титла от "Големия шлем", но все пак бе финалист на Australian Open и US Open.
Джим Къриър всъщност дълго време бе последният тенисист, комуто се е отдавало да спечели в една година (1992) Australian Open и "Ролан Гарос" (Джокович повтори това великолепно постижение през 2016), но постепенно той бе засенчен от Агаси и Сампрас, които оформиха едно от най-вълнуващите съперничества, не само в тениса, но и в спорта изобщо.
Както години по-късно разликата в стиловете роди незабравимото (което все още не е приключило) съперничество между Роджър Федерер и Рафаел Надал, така през 90-те години на XX век феновете на аристократичния спорт чакаха с нетърпение всеки нов сблъсък между майстора на играта от основната линия Агаси и "бомбардировача" Сампрас. За разлика от повелителя на ретурите и играещ бекхенд с две ръце Агаси, Пистол Пийт разчиташе на топовни сервиси и агресивна игра с излизания на мрежата, а запазената му марка бе мощният удар над глава (смач) с отскок. Сампрас играеше бекхенд с една ръка и нямаше равен на трева, а освен това беше страшилище за съперниците си и на бързите хард настилки.
Агаси пък можеше да бие всекиго на всяко покритие и не е изненадващо, че успя да стане първият тенисист, постигнал кариерен "Голям шлем", откакто четирите турнира от "Шлема" започват да се провеждат на три различни настилки. Андре завърши кариерата си с 8 титли от "Големия шлем", но спечели всичко (включително олимпийска титла от Атланта'96), докато Сампрас постави рекорд за най-много мейджър титли на сингъл (14), но нямаше спортното дълголетие на големия си съперник и най-доброто, което успя да направи на "Ролан Гарос" в цялата си кариера бе един полуфинал (1996). Сладкия Пийт просто не се спогаждаше с клея. За сметка на това той дълго време бе рекордьор в "Оупън ерата" със седемте те си титли на "Уимбълдън", преди Федерер да спечели трофей №8 на "свещената трева" в "Ол Инглънд Клъб" през 2017 година.
За своето време и Сампрас, и Агаси издигнаха тениса на друго ниво по време на кариерите си. И го направиха в компанията на редица други тенис легенди и великолепни играчи като Борис Бекер, Стефан Едберг, Горан Иванишевич, Пат Рафтър, Евгений Кафелников, Карлос Моя и други. Днес Федерер, Надал и Джокович карат всички останали величия преди тях да изглеждат земни, но 90-те на ХХ век бяха не по-малко вълнуващи години и бяха белязани от почерка на тези двама титани от САЩ - Сампрас и Агаси.
Трябва да отбележим, че Андре и Пийт не бяха точно първи приятели, или по-скоро отношенията им бяха по-сложни, отколкото тези между Роджър, Рафа и Ноле днес. В автобиографичната си книга Open Агаси разказва за случай, в който Сампрас е оставил обидно скромен за възможностите си бакшиш и прави някои неособено ласкави коментари за своя сънародник, като твърди, че двамата са коренно различни като характери. Разбира се, самият Агаси не е светец - добре известно е, че през 1997 година той се проваля на допинг тест, но му се разминава. През Агаси се срива до 141-о място в световната ранглиста, но през 1998 постига нещо наистина впечатляващо, като се връща в Топ 10, играейки и на турнири от веригата "Чалънджър", което е на практика немислимо за един топтенисист.
Що се отнася до официалната статистика от преките двубои между двамата, тя е в полза на Сампрас: 20-14 победи. Първата им среща е още през 1989 година - на клея в Рим, където Агаси разбива сънародника си с 6:2, 6:1. Последният им сблъсък пък сеоказва и последният мач в кариерата на Сампрас. На финала на US Open през 2002 година Пистол Пийт надделява над големия си противник с 6:3, 6:4, 5:7, 6:4, постигайки рекордната за времето си 14-а титла от "Големия шлем". Тогава всъщност триумфът му в Ню Йорк е по-скоро изненадащ - Сампрас вече е в залеза си, а година по-късно обявява и официално края на славната си кариера. Агаси пък остава още няколко години в тенис елита, преди да се сбогува с любимата игра (като активен състезател) на US Open през 2006 година, след поражение от германеца Бекер. Само че от легендарния Борис, а от нямащия роднинска връзка с великия си сънародник Бенямин Бекер.
Но кой е най-великият мач между Андре и Пийт? Трудно е да се каже. Двамата всъщност имат само два петсетови сблъсъка - на 1/4-финала на "Уимбълдън" през 1993 Сампрас печели с 6:2, 6:2, 3:6, 3:6, 6:4, а на Australian Open 2000 Агаси надделява с 6:4, 3:6, 6:7 (0), 7:6 (5), 6:1. Споменатият по-горе финал на US Open от 2002 също е сред най-великите им битки, както и мачът за титлата на "Уимбълдън" през 1999. Тогава и двамата са в топформа, срещата е чакана с огромен интерес, но Сампрас се справя с Агаси в три сета - 6:3, 6:4, 7:5. няколко години по-рано - през 1995, пък двамата влизат в решаващ финален дуел на Australian Open и US Open, като в Мелбърн побеждава Агаси, а в "Голямата ябълка" триумфът е за Сампрас - и двете срещи приключват в четири сета. Може би най-вълнуващият двубой между двамата обаче си остава един от последните им сблъсъци - четвъртфиналът на Откритото първенство на САЩ през 2001 година. Битката е повече от епична, като мачът завършва след 4 тайбрека. Първият е спечелен от Андре, но Пийт прави обрат и в крайна сметка сломява съперника си с 6:7 (7), 7:6 (2), 7:6 (2), 7:6 (5). Мачът продължава 3 часа и 32 минути, като Агаси забива цели 18 аса, но Сампрас отговаря с 25 и въпреки 12-те си двойни грешки Сладкия Пийт продължава напред.
Още един любопитен факт от съперничеството между двамата велики американци, особено в контекста на многобройните битки между Федерер и Надал, е че Сампрас и Агаси в крайна сметка успяват да се изправят един срещу друг поне по веднъж на всеки от четирите турнира от "Шлема". Те имат общо 4 мача на US Open (4:0 за Сампрас), 2 на Australian Open (2:0 за Агаси, който до 1995 по собствено желание не участва на турнира в Мелбърн), 2 на "Уимбълдън" (2:0 за Сампрас) и 1 на "Ролан Гарос" (спечелен с 3:0 сета от Агаси). За сравнение Федерер и Надал все още нямат нито един мач помежду си на US Openи възможността за подобен сблъсък вече изглежда минимална.
Малко преди Европа да скъса картата на мъжкия тенис от ХХ век и да хвърли САЩ зад борда, американците бяха тези, които раздаваха правосъдие на корта. А Сампрас и Агаси бяха двамата пълководци на американската тенис армия - две уникални явления в световния тенис, които оставиха много повече от трайна следа в историята на този велик и обичан от милиони по цял свят спорт.
0
