Олимпийският шампион с Русия от Лондон 2012 Александър Волков ще играе за гранда Зенит (Казан) през следващия сезон. Старши треньор отново е Владимир Алекно - с него и "Сборная" участва на три олимпиади и взе златото в английската столица.
Волков вече е бил в столицата на Татарстан в продължение на четири сезона (2011-2015) и дори отвори собствен боен клуб в Казан. Впоследствие не остава дълго никъде, сменяйки пет клуба. Миналия сезон Александър стана втори сред реализаторите на Динамо-ЛО и влезе в класацията на десетте най-добри играчи в руското първенство по точки от блокада.
В обширно интервю за изданието „БИЗНЕС онлайн“ Волков говори за играта под психологически натиск, решаващ епизод в борбата с тежката травма и втората младост.
Александър, информация за вашето завръщане в Зенит-Казан се появи още в средата на април, но тогава не го потвърдихте. Защо?
Докато в договора няма подпис, има само споразумения. Заради самоизолацията не беше възможно да се стигне до Казан. Когато пристигнах, попълних всички документи и обявихме трансфера. Започнахме да говорим доста късно, още когато коронавирусът бушуваше.
Вярно ли е, че Кузбас също се е интересувал от вас?
Агентът ми каза, че е имало оферта, но по това време вече бях взел решение за избора си в полза на Зенит. Имаше няколко финансово по-добри оферти. Това е важен фактор, но никога не поставям парите на преден план. Избрах Казан, защото този град за мен вече е като роден, чувствам се комфортно в него. Плюс това имам добри отношения с ръководството на клуба, с треньора. Събираме силен отбор, с добри перспективи за сезона. Искам да играя финали.
Предстоящият сезон ще бъде вашият осми в отбор начело, на който е Владимир Алекно...
Да, извървяхме дълъг път заедно. За първи път работихме в Динамо (Москва), ходихме на три олимпиади. Изпитвам голямо уважение към него и го смятам за един от най-добрите треньори в света. Надявам се, че е събрал сили и е здрав. 
Кой е най-запомнящият се мач за вас от първия етап от кариерата ви в Зенит?
Имаше много хубави мачове, но ако говорим за събитието, то това е победата в Шампионската лига през 2012 г. Бях много щастлив.
Защо пътят ви със Зенит (Казан) се размина през 2015 г.?
Тогава страдах от контузии, не можех да дам нивото, от което се нуждае отборът, така че те спряха да работят.
Какво има сегашният Александър Волков, а тогава не е имал?
Поне аз излекувах всичките си травми. През последните години съм в добро физическо състояние - нямам проблеми с тренировките и мачовете. Станах по-опитен, по-уверен, по-спокоен. В Казан, където винаги има голям натиск върху играчите заради резултата, всичко това ще ми бъде полезно.
Миналия сезон сте прекарали в отбор от дъното на класирането. Беше ли ви трудно?
Психологически е трудно, защото има много поражения през сезона. Това е необичайно за мен. Разбира се, исках да се боря за повече, но общото ниво на отбора не позволяваше. Все пак за мен това беше добър сезон. Мисля, че или останах на същото ниво, или дори добавих нещо. 
Как поддържахте форма по време на самоизолация?
Както всички останали, тренирах у дома, опитах се да поддържам тялото си в добра форма. Сега имаме лагер в Казан. Мисля, че ще бъде много полезно. Тренирането навън със съотборници е по-забавно, отколкото у дома.
Поради проблеми с коляното почти напълно сте пропуснали два сезона (2012/13, 2014/15). Когато тренирате, проявявате ли специално внимание към тях?
Да, имам програма, която правя редовно. През 2014 г., след втората контузия, вече мислех да прекратя кариерата си, но ми препоръчаха добър специалист в Сърбия, който индивидуално работеше върху рехабилитация с играчите. Дойдох при Андре, той разгледа всичките ми снимки, направи ми ултразвуково изследване и каза, че ако не ме възстанови след десет дни, ще трябва да се направи друга операция.
Никога няма да забравя тези десет дни в живота си. Това беше неистова, спираща дъха работа. Но пък даде страхотен ефект. Това беше повратната точка в кариерата ми - след това успях да се завърна напълно. Разбира се, в началото имаше периоди, когато коляното леко ме болеше, но с времето всичко отмина. Завръщането след тези контузии може да се нарече една от най-големите победи в моята кариера. Благодаря на семейството ми и на всички, които ме подкрепиха.
Алекно припомни началото на работата си в Динамо през 2005 г.: „Когато пристигнах, младите играчи нямаха нищо друго освен долари в очите. Но имаха карти за най-престижните нощни клубове. Те познаваха нощния живот в Москва по-добре от спортния режим." Това вероятно е за теб?
За парите лично аз не съм загубил ума си, но за останалите може би е било така. Бяхме млади - ходехме по клубове, отпускахме се. Радвахме се на живота, без да имаме по-сериозно отношение към работата.
Как Алекно те промени?
Отидохме в тренировъчната база на специалните сили, разговаряхме там с бойците. Целият екип отиде до банята, после излезе за барбекю. Имаше много различни събития за тийм билдинг. Владимир Романович изгради отбор, обедини ни с една цел. По отношение на професионализма сезонът в Италия след Динамо ми помогна много. Оттам се върнах друг човек.
Сега авторитетът и опитът ви позволяват да давате съвети на по-младите и да ги държите в респект?
Това се случва, защото винаги искам играта да е перфектна. Но съм убеден, че можем да изискваме нещо от другите, само ако работим много и правим всичко както трябва. Разбира се, ако сбъркаме и загубим няколко мача подред, по-добре изобщо да не говорим. Имаше моменти, когато в Урал или Динамо-ЛО се изнервях, защото хората не винаги даваха всичко от себе си и пренебрегваха играта.
Как по-точно?
Например на тренировка. Това е времето, когато се нуждаем от перфектното изпълнение на всички елементи. Защото всичко, което спечелиш на тренировките, след това излиза в играта и се отразява на резултата. Именно в самото начало на кариерата му Алекно ме мотивира, той винаги изискваше перфектното изпълнение на всички елементи. Например, направим ли пас или посрещане технически правилно, запомняме го, след което го правим с голям брой повторения. Иначе казано, да сложиш информацията на твърдия диск.
В играта, когато всичко се решава за секунди, всичко изскача на несъзнателно ниво. Понякога играчите не разбират нещата. Ако направите 20 грешки на терена по време на тренировка, ще ги повторите и в мача. Ето защо, дори и в тренировките, е важно да направите възможно най-малко грешки. Волейболът по принцип е игра на грешки. Този, който прави най-много грешки, губи.
Със съотборниците е ясно. Има ли диалог с треньорите?
Винаги сме говорили много с Алекно, но някои треньори се страхуват от това. Имаше случаи, когато въз основа на моя опит се опитвах да предложа нещо, да изразя мнение в интерес на отбора. Но на треньорите им се струва, че се месиш в работата им и възприемат съвета на играчите враждебно. Като цяло някои треньори слушат повече играчите, други по-малко.
През 2016 г. казахте, че виждате Алексей Вербов като треньор на руския национален отбор. Сега той вече тренира топ клубове. Откъде се появи такова доверие в него?
Видях неговото желание, неговите мисли, които в много отношения съвпадат с моите. Харесва ми как се държи, как общува с играчи. Харесвам стила на работата му, вярвам в него. Ясно е, че опитът е много важен за треньора. Изминалият сезон всъщност беше първият за него като треньор и всички веднага искат той да е най-добрият в света. Трябва му време, за да види грешките си и да ги поправи. Това е пътят, който всеки треньор изминава.
Кое е най-необичайното треньорско отношение в кариерата ви?
Почти всеки треньор може да шокира, да каже нещо необичайно, което може или да развесели отбора, или да унищожи. Хората са различни, едни и същи думи могат да се възприемат по различен начин, така че треньорът трябва да бъде страхотен психолог и да обмисля всяка дума. Това е важно и се отразява на играчите. 
Какво може да унищожи екип?
Например, когато казват: "Трябва да спечелите 3:0." Това е най-лошото, за което можете да се сетите. Да предположим, че самите играчи разбират, че са по-силни и трябва да спечелят мача в три гейма, но това "трябва" често се намесва и създава психологически проблеми. Това е опасен момент. Спомням си, че по едно време в руския отбор непрекъснато ни притискаха "ти трябва", "ти трябва" и ние постоянно ставахме втори, трети, четвърти. Имаше някаква зла скала. А преди Световната лига през 2011 г. ни казаха: "Играйте спокойно, не мислете за нищо. Резултатът не е най-важното."Отборът свали напрежението и веднага спечелихме. Когато играете под натиск, се страхувате да не направите грешки пред партньори, треньор и фенове. Опитните играчи знаят как да се преборят с този страх или не го забелязват, а младите или неопитните не винаги се справят.
В последните две първенства от Лигата на нациите руският отбор спечели с приблизително еднакъв резултат - не се изисква напрежение от отбора.
Мисля, че винаги трябва да се използва тази практика - не оказвайте натиск върху играчите. Имаме един от най-силните отбори в света, момчетата искат да печелят. Нито по умения, нито по физика са по-слаби от някого. Често проблемът е само в психологията, в главата.
Кое от младите момчета може да ви замести в руския отбор?
Искам отново да играя и в националния отбор (смее се). Някой ден ще си тръгна, но докато имам сили, съм готов да играя още.
Тоест, имате предвид Олимпиадата 2020?
Разбира се. Защо не? Надеждата умира последна. Олимпиадата беше отложена за една година. Може би, само за да може Волков да се покаже в цялата си слава в Казан и да отиде в Токио? През 2016 г. също имах силни конкуренти, но играх добре в Уфа и отидох в Рио. В крайна сметка аз съм универсален играч (усмихва се). Защо да не играя на олимпиадата? Няма нужда да ме отписвате. Имам втора младост. Интерес и желание за игра - вижда се.
Добре. Кой тогава смятате за основен конкурент за място в олимпийския отбор?
Харесвам Иван Яковлев. Добър човек, бърз. Също Артьом Волвич, Дмитрий Мусерский. 
През 2017 г. казахте, че сте привърженик на пълна забрана на чужденците. Защо?
Говорих за Италия - там, където отборът беше унищожен заради ограничението от четирима чужденци. Наистина не искам това да се случи в Русия. Необходимо е да обучават своите, да работят върху развитието на младите. Двама чужденци обикновено са топ играчи - младите трябва да ги гледат и да се учат. Поне аз давам такъв съвет на младите. По едно време погледнах с отворена уста Сергей Ермишин, Сергей Орленко, Алексей Кулешов, Андрей Егорчев. Опитах се да взема най-доброто от всички. Сега младите хора обикновено идват и вече кое как да направят - те просто не могат да покажат (усмихва се).
През 2015 г. отворихте боен клуб „Златният тигър“ в Казан. Какво му се случи?
Мисля, че все още работи, но аз вече нямам нищо общо с него. Просто го дадох на собственика на помещенията с цялото оборудване.
Защо приключихте с бизнеса?
Защото изобщо не знаех какъв е бизнесът. Мислех, че е забавно и лесно. Оказа се забавно, но не и лесно. В този момент просто трябваше да направя нещо. Бях контузен. Когато двуразовите тренировки и мачовете изчезнаха от живота ми, имах твърде много свободно време. Не знаех какво да правя със себе си и когато ми беше предложена идеята за боен клуб, се запалих по това. Сега разбираме, че беше глупост. Финансовите загуби се оказаха значителни, но приемам това спокойно - за мен това е урок и много опит.
Експертите постоянно твърдят, че е невъзможно да се съчетаят професионална спортна кариера и бизнес.
Напълно вярно! Или вие като инвеститор се доверявате на някакъв професионалист и не се занимавате с бизнес, или ако се заемете с бизнес, просто живеете. Всичко останало е забавление. Опитах се да правя бизнес, но бях некомпетентен по много въпроси. Тогава започна нов етап във волейболната ми кариера и бойният клуб застана на втори план. Разходите не бяха оправдани, защото няма много посетители. Като цяло беше добро и интересно преживяване, но неуспешно. Но това не обезкуражи интереса ми към бойните изкуства. Гледам боеве, имам много приятели в тази област.
Пандемията от коронавирус унищожи плановете за ваканция на много хора и сложи край на пътуванията. Ако имаше възможност, къде щеше да отидеш сега?
В Лас Вегас. Вече съм бил там и много ми харесва. Необичаен град, оазис насред пустинята. Има невероятна атмосфера и е пълен с развлечения.
Колко загубихте в казиното?
Там наистина няма бягство от казината - те са на приземния етаж на всеки хотел. Но не съм пристрастен към това. Просто в името на играта бих могъл да играя за 100 долара или да седя на машините.
Какви според вас ще бъдат последиците от коронавирус за волейбола?
Сега е трудно да си представим. Виждаме, че в икономически план той удари силно италианските клубове. Засега всичко, изглежда, е наред. Най-големият проблем вероятно ще е с календара за следващия сезон, особено с международните турнири, защото са свързани с отварянето на граници, а във всички страни ситуацията е различна. Видях, че за руското първенство има три или четири варианта на първенството. Надявам се, че ще успеем да играем пред публика - заради нея спортът съществува. Играта през празни трибуни е страшна.
0
