„Той беше просто Бог, Бог на хокея”. Така го описва бившият му съотборник и приятел, заслужилият Майстор на спорта на СССР Владимир Попов. Действително, съществуват спортисти, чиито талант, майсторство и въздействие не могат да бъдат измерени с титли, медали и статистики. Спортисти, които карат запалянковците да си спомнят цял живот къде и с кого са били, когато са гледали техните мачове. Спортисти, които със своята човещина и скромност са си спечели уважението и обичта на обикновените хора завинаги. Такъв е бил и легендата на Руския и световен хокей Валерий Харламов.
Осъзнавам колко трудно е да пишеш за играч, когото не си имал възможността да гледаш на живо, но изпитвам някакво необяснимо чувство на близост с този необикновен човек и спортист. Неговият жизнен път е кратък, остава завинаги на 33. За това време Харламов успява да спечели всичко, което може да бъде спечелено в този мъжки спорт с отбора на ЦСКА (Москва) и Сборная. Преодолява тежки контузии и удари от съдбата и най-важното, остава човек с главно "Ч". Харламов играе в епохата на най-истинските спортисти, тези, които не са имали милионни рекламни договори и последователи в социалните мрежи, а са се състезавали заради самия спорт, заради отбора и Родината, все неща, които изглеждат почти напълно лишени от смисъл за повечето разглезени спортни звезди днес.
Не всички знаят, че славният съветски хокеист е наполовина… испанец. Точно така, неговата майка Кармен Ориве-Абад, произхожда от Билбао и попада в СССР, заедно с много други деца сираци по време на гражданската война в Испания. По-късно започва работа в московския завод ”Комунар”, където се запознава с Борис Сергеевич Харламов. Първородният син получава името на известния летец-изпитател Валерий Чкалов. Детството на Валерий не се е различавало особено от това на милиони други момчета в СССР по онова време: лятото играел футбол, а зимата хокей. Още шестгодишен стъпва на кънките и по-късно именно това е нещото, което забелязва първият му треньор, Виталий Ерфилов, невероятния усет към пързалянето и контакта с леда.
Първото голямо изпитание за Валерий идва още в детска възраст. Тежка ангина довежда до временно парализиране на дясната ръка и крак, а лекарите откриват и порок на сърцето. Забранена му е всякаква физическа активност, а тежката задача да му съобщи, че трябва да забрави за хокея се пада на баща му, човекът, който го е сложил на кънките и го е насочил към този спорт. Въпреки това Валерий продължава да гони шайбата по заледени дворове и пързалки, готов е да играе по всяко време, с когото и да било. Без знанието на майка му се присъединява към детската школа на ЦСКА Москва. Въпреки болното си сърце, играе и футбол за отбора на ”Метрострой”. Тайната му е разкрита, едва когато една вечер се завръща у дома с контузия на лицето, получена след тежко падане на леда. Въпреки всички усилия, които полага, майка му така и не успява да го откъсне от хокея.
Следващата голяма пречка в неговата кариера е от бюрократичен характер.Когато е предложен, като ново попълнение през 1967-ма от треньора на младежкия тим, Борис Кулагин, суровият старши треньор на ЦСКА Москва и Сборная, Анатоли Тарасов троснато заявява: ,,Какви са тези дребосъци, които ни водите? На нас ни трябват здрави и силни играчи, които да могат да се сборят с канадците,,! Така Харламов в буквален и преносен смисъл е заточен в Сибир, в отбора на ,,Звезда,, (в който нямало нищо звездно) от затънтеното градче Чебаркул, играещ във Втора лига. За повечето хокеисти това би означавало ,,смъртна присъда,,, но Валерий е решен да докаже, че е достоен да играе в ЦСКА и националния отбор. В Чебаркул и околните градчета бързо се разчува за новото момче-чудо и на мачовете започват да се стичат хиляди запалянковци, пътуващи с електричката от цяла Челябинска област, за да гледат изпълненията на Харламов и неговата команда.
Нападателят забива 34 шайби за един сезон и отвежда отбора в Първа лига. През този период Харламов укрепва физически и натрупва значително количество мускулна маса. Тарасов осъзнава грешката, която е допуснал и връща Харламов в Москва. Поставя го на мястото на контузения по това време Вениамин Александров и по този начин, донякъде случайно, се сформира легендарното нападателно звено Харламов, Петров, Михайлов. Тримата почти веднага се превръщат в единен механизъм, който се допълва перфектно на леда. Невероятните индивидуални качества на Харламов му позволяват да прави бързи пробиви и да елиминира един, или двама съперникови играчи и да отваря пространство. Тримата са също толкова задружни и извън терена, което укрепва допълнително това митично ледено братство. Винаги когато тяхната тройка излиза на терена, запалянковците знаели, че всеки момент могат да видят нещо красиво, нещо необикновено.
На 20 години Харламов става най-младият световен шампион в историята на хокея. През 1972 печели и Олимпийска титла на игрите в Сапоро, като реализира 9 шайби и е признат за най-добрия играч в турнира. В истинска легенда обаче, Харламов се превръща в мачовете срещу канадците. През същата тази 1972 год най после са договорени условията за първия мегасблъсък между суперсилите в хокея, включващ осем мача на канадска земя. Високомерните домакини са убедени, че ще се разправят с лекота със Съветския тим. Такива са настроенията и сред цялата хокейна общественост в Канада. Един от водещите спортни журналисти, Дик Бедоус, заявява публично, че ако руснаците стигнат дори до едно равенство, ще изяде статията, която е написал с чаша руски чай. Първият мач завършва 7-3 за Сборная, като преломният гол за 3-2 става след фамозен идивидуален рейд на Харламов. Публиката обезумява, към терена политат опаковки от храна и бутилки. Горкият Дик, обещанието си е обещание…. Суперсерията се превръща в истинска война на леда.
Мачовете се играят почти без правила. Като не успяват да неутрализират Харламов с традиционните тактически схеми, канадците решават просто да го извадят от игра. След като получава брутален удар със стик в лицето, Харламов не успява да довърши серията. В крайна сметка канадците буквално изтръгват крайната победа със зъби и нокти, печелят 4 мача, Сборная - 3, а един завършва наравно. Съветските хокеисти забиват 32 шайби, канадците – 31. Именно в тези мачове Харламов реализира три от най-паметните си голове, които остават завинаги в съкровищницата на хокейната игра. По време на престоя си в Канада, Харламов получава оферта за милионен договор, ако остане да играе за тима на Торонто. Тя е отправена директно от президента на клуба, Харолд Бауер. ,,Без Петров и Михайлов не отивам никъде! Освен това ние сме съветски милионери,,. отвърнал шеговито славният хокеист. Канадците едва ли са разбрали хумора в отговора на Харламов, милиони нито той, нито някой от неговите съотборници е притежавал. Милиони са били запалянковците, за които успехите на съветските хокеисти са лъч светлина и повод за гордост. Харламов е бил уважаван и заради неговата скромност и приятелското отношение, както към по-младите съотборниците, така и към съперниците. Когато в тима на ЦСКА Москва попада младият и тогава все още никому неизвестен Владимир Крутов, лидерът на отбора го взима под крилото си, може би виждайки в негово лице бъдещия му наследник на този пост. ,,Валерка, какво толкова имате да си кажете с него, та той е с десет години по-малък от теб,, ревнували неговите съотборници Петров и Михайлов.
В средата на 70-те ,,Червената машина,, както вече наричат националния отбор на СССР работи на пълни обороти, а кариерата на Харламов е във връхната си точка. Но съдбата е подготвила ново изпитание за прочутия хокеист. На 26 май 1976 год късно вечерта в квартирата на неговите родители се разнася злокобен телефонен звън. ,,Тръгвайте веднага, синът ви е претърпял злополука,, зове непознатият глас. При опит за изпреварване върху мокрия път, Харламов загубва управление върху своя автомобил и се забива в стълб. Пораженията са сериозни – счупен крак и натрошени ребра, мозъчно сътресение и множество кръвоизливи.
Лекарите са категорични – с кариерата на Харламов е свършено. След като веднъж вече са го отписали за спорта, още като дете, великият хокеист е решен да им докаже отново, че грешат! За него, приятелите казват, че от майка си е наследил огнения испански темперамент, а от баща си желязната воля и дисциплина. По това време Харламов тъкмо се е оженил за своята годеница Ирина, но се налага да прекара медения месец в болничната стая. Заедно с лекаря на ЦСКА Москва, Олег Белоковский, съставят сурова програма за възстановяване и влизане във форма. Валерий инвестира цялата си енергия, за да се върне в играта, която толкова обича. Харламов се появява отново на леда в мач от вътрешното първенство. Когато вкарва гол и в залата обявяват името на голмайстора привържениците и на двата тима стават на крака и дълго ръкопляскат.
През 1977 нов командир поема властта в Сборная. Започва ерата Тихонов, но това довежда до рязко влошаване на атмосферата в тима. Виктор Василиевич има радикални идеи за подмладяване на тима, смята че старите играчи са преситени от безкрайните победи. Освен това усеща, че репутацията на Харламов, лидерът на отбора е много по-голяма от тази на самия него и това му пречи. По онова време в СССР на играчите които са прехвърлили 30-те си години се гледа, като на динозаври, независимо от постиженията им. Михайлов и Петров са форсирани да се откажат. Загубата на финала в Лейк Плесид, която сама по себе си е просто една незначителна засечка в работата на ,,Червената машина,, в неподходящ момент, развръзва ръцете на Тихонов да реализира промените, които е намислил. По онова време Москва не признава нищо друго освен злато на Олимпийския лед.
През 1981 се задава дългоочакваният турнир за Купата на Канада. Харламов, който винаги е обичал да играе срещу канадците, планира това да бъде лебедовата му песен. Буквално минути преди да се качи в автобуса за летището, нападателят е информиран, че Сборная не се нуждае от неговите услуги. Тихонов се аргументира с това, че Харламов не се намирал в достатъчно добра физическа кондиция за тежките мачове с канадците. В действителност това е само оправдание, изключването му от отбора стартира пагубна поредица от събития, която няколко дни по-късно довежда до неговата гибел. Харламов е съкрушен от решението на старши треньора и се оттегля за няколко дни в своята вила. На 27 август, четвъртък, след безсънна нощ, заедно със съпругата Ирина и нейният братовчед тръгват рано сутринта обратно към Москва. Харламов бърза за тренировка. Малко след потеглянето, двамата с Ирина, която не е опитен шофьор, се сменят зад волана. На 74-ия километър от Ленинградското шосе, бялата Волга с номер 00-17 поднася върху мокрия път и се забива в тежкотоварен камион, който се движи насреща. Тримата пасажери загиват на място. Харламов е погребан няколко дни по-късно на Кунцевското гробище в Москва под непрестанен дъжд, но нито един от неговите съотборници не присъства на последния му път. Страшната вест застига играчите на Сборная в Уинипег, Канада, но тъкмо това ги заставя да направят невъзможното. Във финалния мач съветските хокеисти разгромяват домакините с 8-1.
Днес, Валерий Харламов е признат за един от шестте най-велики хокеисти за всички времена. Сухата статистика сочи, че в своята кариера е отбелязал повече от 1000 гола във всичките турнири, в които е участвал, като 193 от тях за националния отбор на СССР. Но за него казват, че играта му е трудно да бъде описана, тя просто трябва да се види. Днес на мястото, където е загинал великият хокеист, се издига паметник във формата на шайба, изработена от черен мрамор. На нея е написано: „Тук угасва звездата на руския хокей”. Но там, където угасва звездата се ражда легендата, а легендите никога не умират!
Автор: Николай Драгиев
0
