Волейболният национал Светослав Гоцев прие да отговори на въпросите на Sportal.bg, като разкри 40 неща, които едва ли подозирате за него. За да разберете някои подробности от живота на централния блокировач можете да прочетете следващите редове.
- Любима българска песен?
- Васил Найденов – „Сигурно”.
- Любимо число?
- 21. Няма конкретна причина.
- На кого се възхищаваш?
- На успелите хора.
- Любим филм?
- Имам доста любими, но да кажем, че над всички е „Пианистът”.
- Имаш ли прякор и имал ли си някога в детството?
- Разбира се, че съм имал. Като всеки по-висок, в училище ми викаха маркуч, но този прякор изчезна във времето, след като височината започна да бъде част от моята професия.
- Какво има в нощното ти шкафче?
- Книга.
- А в багажника на колата ти?
- Маратонки и екипи за тренировка.
- Какво обичаш да правиш, когато разполагаш със свободно време?
- Обичам да пътувам. Харесвам не толкова комерсиалните дестинации.
- Какво не можеш да простиш?
- Няма нещо, което да не мога да простя. Прощавал съм абсолютно всичко. Не съм злопаметен човек и не мога да тая в мен злоба за някого дълго време, каквото и да ми е направил. Случвало се е хора, които са ми направили нещо лошо след това да зависят от мен и винаги съм им помагал.
- Любимо място?
- В планината. Имам си мое място в планината и там обичам да прекарвам свободното време.
- Любима марка автомобили?
- По принцип не съм фен на автомобилите и не мога да твърдя, че разбирам. Всички нови автомобили са хубави.
- Коя е най-красивата жена в света?
- Моята и майка ми.
- Кой е отборът на сърцето ти?
- Само „Левски” и „Милан”. Много разочарования през последните години. Не съм имал футболно щастие през последните 10 години.
- Кой номер обувки носиш?
- 45.
- Какво може да те накара да се разплачеш?
- Много неща. От някакви глупости до по-тежки. Като всеки човек – когато трябва, плача.
- Защо избра волейбола?
- Не съм го избрал аз, майка ми го избра. Родителите ми ме насочиха към спорта. След време го обикнах и ми хареса, но винаги първата насока идва от родителите. Тренирал съм футбол известно време. Според мен бях прилично добър, но ръстът ме лимитираше донякъде. Високите хора не могат да тичат много, не са толкова бързи колкото футболистите, които са по-нисички. Важното е да опиташ от всичко и да видиш кое ти се отдава най-много.
- Ако трябва да си анимационен герой, кой ще бъдеш?
- По принцип много харесвам анимациите. Като бях малък много по-популярен беше Аладин, така че бих се характеризирал с него.
- Ако беше животно, какво щеше да бъдеш?
- Нямам идея. По принцип всяко животно си има някакъв чар. По принцип много харесвам големите и хубави породисти коне.
- Какъв би могъл да бъдеш, ако не беше волейболист?
- Ако не се занимавах със спорт щях да уча нещо. За съжаление най-вероятно нямаше да живея в България.
- Море или планина?
- По-скоро планина.
- Вярваш ли в духове?
- Предполагам, че има някакви свръхестествени неща, но не мога да кажа, че вярвам в тях.
- Ако можеше да промениш нещо в себе си, какво ще е то?
- Много неща. Когато човек мисли, че е перфектен и не се стреми към нищо след известо време се получава регрес. Така, че има много неща, които искам да променя и работя върху тях.
- Ако можеш да върнеш времето назад, би ли променил нещо в живота си?
- Моята идеология е, че всяко нещо, което се е случило има някаква причина. Това, което е станало е трябвало да стане. Вярвам в съдбата и кармата.
- Коя е мечтата, която все още не си осъществил?
- Една голяма мечта, която не съм осъществил, но се надявам да постигна е да постигна нещо запомнящо се с националния отбор на голям форум.
- Разкажи ни най-лудата ти волейболна фантазия?
- Честно казано не мога да кажа, че съм имал някаква луда волейболна фантазия.
- С коя известна личност би искал да излезеш на вечеря?
- Андреа Агаси. Много харесвам тениса като спорт. Мисля, че е човек, с когото имаме ккво да си кажем.
- Какво те вбесява?
- Това е нещо върху, което работя. Понякога малки незначителни неща ме вбесяват. Има може би някаква дребнавост в мен на моменти.
- Какви качества трябва да притежава някой, за да бъде твой приятел?
- Нищо особено. Истински приятели имам не повече от 10. Имал съм много приятели, които когато е пикът с националния отбор се обаждат, но истинските ми приятели винаги са се абстрахирали от това кой съм, къде играя и какво правя, а са били с мен, защото са точно приятели. Такива, които са останали от детството или придобити след това, но с истински ценности.
- Интересува ли те какво мислят другите за теб?
- Интересува ме какво мислят за мен хора, които за мен са важни и знам, че това са здравомислещи и мислещи трезво хора. Имал съм случаи, в които хора, които не уважавам и смятам, че са егоцентрици и са преднамерени към мен, говорят лошо за мен, тогава не съм обръщал внимание. Но, ако мой близък човек ме посътевтва нещо или ми каже, че нещо не е правилно, бих се заслушал в думите му.
- Когато хората говорят за теб, какво би искал да кажат?
- Ако може да не казват нищо ще е най-добре. Никога не съм искал да съм светец в очите на хората или някакъв образец. Аз съм това, което съм. Правил съм грешки, правил съм и добри неща. Това е. Който иска да ме оценява.
- Как си се представяш след 10 години?
- Не си представям да играя все още волейбол, но силно се надявам да съм останал близо до спорта.
- Ако беше художник, какъв цвят ще използваш за платното на живота си?
- Синьо – „Само Левски”.
- Какво обичаш и какво мразиш в работата си?
- Обичам процеса на работа – умората, целия този труд, който се полага за една цел. Харесва ми това, че имаме цел и я следваме. Не харесвам мои колеги, които мислят, че всичко е даденост. Всичко това не е даденост. За всичко това се работи. Ако не работиш както трябва и не се влагаш, може да ти го вземат.
- Ако можеш да избираш между това да летиш и да бъдеш невидим, кое ще избереш?
- Летенето. Да бъдеш невидим означава да виждаш останалите, но те да не виждат теб. В съвременния живот има много такива хора и не смятам, че те се чувстват на място.
- От какво се страхуваш?
- Както всеки нормален човек искам да имам сигурност за мен и близките ми, но животът показва, че сигурност и гаранция никога няма. Опитвам се да хвана момента и да го държа здраво докато мога.
- Какъв е смисълът на живота?
- Всеки етап от живота има някаква насока. В момента моята насока е спортът и аз давам 100% от себе си в това направление.
- Какво си купи с първите пари спечелени от волейбол?
- В по-съзнателните години, с първата волейболна заплата си купих някаква дреха.
- С какъв цвят кецове никога няма да играеш?
- Не, че няма да играя. Не харесвам черни маратонки за игра. Предпочитам светлите цветове.
- Кой е най-великият волейболист в твоите очи?
- Димитър Златанов. В настоящето има много. Във волейбола няма мерило за по-добър и по-слаб. Има хора, които в даден момент са по-подготвени от други.
Мая Димитрова
0
