Мнозина смятат за архитект на Тоталния футбол англичанина Джак Рейнълдс, който близо 25 години е начело на Аякс през първата половина на ХХ век. В заключителната част от треньорската кариера на Рейнълдс в Амстердам (края на 40-те години) в отбора на Аякс заиграва нападателят Ринус Микелс. Той явно попива отлично методите и схващанията на английския специалист и след години става основоположник на легендата. Според някои разкази Микелс, който след края на кариерата си на футболист за известно време е учител по физкултура на деца с увреден слух, получил вдъхновение за Тоталния футбол докато пиел бирата си и гледал ръгби мач по телевизията в един амстердамски бар. Той нахвърлил разни точки и стрелки на един лист и впоследствие доразвил идеите на своя някогашен наставник Рейнълдс. 
През 1965 Микелс се явява пред дългокосите момчета от Аякс и им заявява, че е техният нов старши треньор. Заради строгото му държание своенравната банда в бяло-червено му лепва прякора Булдога. След няколко години същият този Булдог става известен по цял свят като Генерал Микелс. Всичко в онези дни започва и свършва с един човек - Йохан Кройф. През 1966 Аякс разбива Ливърпул в турнира за КЕШ, а славният мениджър на мърсисайдци Бил Шенкли обявява, че в този ден светът е станал свидетел на раждането на един гений, визирайки развихрилия се Кройф. В началото на 70-те Аякс става пълновластен господар на Европа и света. След победата над Интер във финала за КЕШ през 1972 пресата на Стария континент е категорична: "Катеначото бе разбито на пух и прах. Дойде ерата на Тоталния футбол". Самият Микелс не обича да нарича стила на отбора си по този начин, но какво всъщност е Тоталния футбол?
Това е система, при която всеки един футболист влага сили както в нападение, така и в защита. Така на практика Тоталния футбол дава възможност един тим да напада с 10 души и да се брани с толкова. За него обаче е нужна голяма физическа подготовка, като в огромни етапи от мача играчите се стремят да спазват разстояние от пет метра по между си. Именно този маниер на игра кара феновете да остават с впечатлението, че Аякс играе с няколко души в повече на терена, защото когато топката е в противников футболист към него се насочват по няколко бранителя, а когато отборът напада винаги има по двама-трима искащи кълбото в атакуващ план. За тази игрова постановка обаче са нужни и качествени изпълнители, защото на моменти се случва нападател да покрива защитник на неговия пост, а бранител да действа като крило или атакуващ халф. Холандците играят в схема 4-3-3, но това е само на хартия, защото всъщност няма строго определени позиции в отбора освен тази на вратаря.
За да разберете по-лесно горните редове, вижте тези два стоп-кадъра от мача на Холандия с Уругвай в груповата фаза на световното през 1974 г. Именно с този мач Тоталния футбол дебютира на финалите в Германия, а всички специалисти и фенове са омаяни от нападателния стил на "лалетата". Забележете как всички полеви играчи се намират в периметър с дължина не повече от 15 метра в средата на терена и как няма разделение на защитници, полузащитници и нападатели.
Иначе условно "оранжевият" отбор е нареден по следния начин от Генерал Микелс: вратар е малко ексцентричният Ян Йонгблод, който на финала през 1974 оставя ръкавиците си до едната греда и пази с голи ръце; на позицията на десния бек е Вим Сурбиер, а отляво Руди Крол. Двамата въртят огромен километраж, като понякога се включват напред като чисти крила. Стопер е Вим Рийсберген, а около него изтеглен назад е дефанзивният халф Ари Хаан, който е в готовност да покрие всякакви празнини в зоната на бековете и полузащитата. Между другото изкуствените засади са друг специалитет на холандците от онези години. Средата на терена е номинално поле за изява на купонджията Вилем ван Ханегем, безпощадния дузпаджия Йохан Неескенс и Вим Янсен. Неескенс обаче винаги е в готовност да се включи в атаката и да смени мястото си с адаша си Кройф, който макар и стоящ на върха на нападението се води атакуващ плеймейкър, по думите на самия Микелс. Крилата са запазено място за Джони Реп и Роби Рензенбринк, като вторият е фурия отляво и идол на малчугана Христо Стоичков. Фланговете на "лалетата" са така добре укрепени, че играчи от класата на Рене ван де Керкоф и Пит Кайзер (той пък е бил кумир на Трифон Иванов) често са принудени да чакат своя шанс.
Славните години на Аякс и Холандия завършват в София и Мюнхен. През 1973 трикратният европейски шампион е детрониран от българския ЦСКА на "Васил Левски", а на следващата година Холандия губи финала на мондиала в Германия. С основна заслуга за триумфа на Маншафта е дребничният Берти Фогтс, който се залепя за Кройф и почти напълно обезврежда легендарния №14. Четири лета след това идва и болезненото поражение от Аржентина след продължения в Буенос Айрес. То обаче става вече без Кройф. Йохан Велики е барометърът на Холандия, като на него Ринус Микелс не дава наставления преди мачовете. "Трябва да си идиот, за да тръгнеш да учиш Кройф какво да прави на терена", казва по този повод Генерала. Но Златното лале, както наричат нападателя, си има и своя лоша страна. 
Така например веднъж в Аякс Кройф иска принудителна смяна, а след мача лекарят на отбора обявява, че любимецът на публиката е симулирал контузия. След няколко дни същият лекар е уволнен. Не е тайна, че №14 е тарторът в холандския национален тим, като наследникът на Микелс Джордж Кнобел няма много думата в периода 1974 - 1976. Според мълвата тогава Кройф е решавал дори кой да бъде шофьор на отбора. Същият този Кнобел пък води Аякс през 1973/74 и е уволнен, след като в интервю се оплаква от непрестанните нощни забежки на звездите. По-рано гласуване в съблекалнята определя Пит Кайзер за капитан и Кройф престава да си говори с лявото крило. След загубата от Чехословакия на полуфинала на Евро'76 пък лидерът на холандците хваща самолета и се прибира в Барселона, с което самоволно бойкотира мача за 3-4 място. Заради рекламен договор различен от този на отбора Кройф играе на Мондиал'74 с различна фланелка спрямо другите "лалета". Според някои писания Йохан Велики дори имал ценоразпис за автографи и снимки с феновете.
Това обаче е едната страна на медала. А и днес никой не помни славните холандци с историите за жени, цигари, чаши с кехлибарена течност, пачки и кавги. В спомените на хората остават 11 бунтари в оранжево - една история с дъх на отминала епоха, напоена с хипарски нрав и ритъма на "Стоунс". Тъжното в цялата работа е, че и днес в колекциите на някои филателисти има от онези 100 000 пощенски марки, на които пише несбъдналото се "Холандия - световен шампион 1974". Макар и загубили битката за световната купа холандците от началото на 70-те са спечелили сърцата на феновете. Завинаги!
За мнения, препоръки и идеи относно рубриката, моля пишете на: filip.drumchev@sportal.bg или в групата От скрина във Facebook
Прочетете още:
1. Kак Пепино Меаца стана джентълмен №1 във футбола
2. 7:2 (1968)
3. 5:0 за ЦСКА, но какво решение "отгоре" спря армейците за титлата
4. Императора завихри най-кошмарния старт на България
5. 150-килограмовият вратар на Англия
6. Oткъде идва прякорът "еклерите" на Черно море
7. Kак пастир спаси живота на най-бързия реализатор във Вечното дерби
8. Най-голямата грешка на Михелино
9. "Джон С" за малко да лиши Холандия от Евро'88
10. Заир шашна и разсмя Бразилия
11. №4 на Христо Стоичков
12. "Порнография за историята"
13. Заслужаваше ли Марсилия ШЛ през 1993?
14. Попадение като на Уеа, спряно от две греди
15. Историческият полет на "сините птици" срещу Арсенал
16. Лудите неаполитански нощи през 1989
17. Използвал ли е хипноза срещу дузпаджиите Лев Яшин?
18. Българският "Парк де Пренс"
19. 30 години в тъмнина...
20. Отвлякоха Вещера и сринаха Барса в битката за титлата
21. 15 минути слава за таланта от Ленинград
22. Как от Реал Мадрид опитаха да натрошат Матеус
23. Звезди зад Завесата
24. Пералня води Ювентус до емблематична промяна
25. Просто Газа
26. Бойкотите преди незабравимата нощ в Париж
27. Да изгубиш паметта си в Ада "Хейзел"
28. Заради призраци ли не стигнахме до титлата на Евро'96?
0
