-
Изолацията не ме плаши, при извънредното положение свикнах да си гоня задачите от къщи
-
Поддържам си 180-те килограма, носят ми храна от 3 – 4 ресторанта
-
Два пъти съм бил хоспитализиран досега, намират се болнични легла и за хора с моите габарити
-
Бизнесът ми е супер, дори в пандемията имаме много работа
210-сантиметровият исполин Любо Ганев е признат за един от най-великите състезатели в историята на волейбола. С ЦСКА е печелил 5 титли и 5 купи на България. Играл е в Италия, в отборите „Алпитур“ (Кунео), „Агридженто“, „Сполето“ и „Фано“. Има един шампионски сезон и в гръцкия „Арис“.
Днес Лупо е успешен бизнесмен и шеф е на БФВ. 180-килограмовият легендарен национал оглави волейболната федерация на 13 март, а миналата седмица там по негово разпореждане беше извършено масово тестване за Ковид-19. PCR-ът на Ганев също се оказа положителен и сега той е затворен под карантина в дома си. Компания вкъщи му прави любимата му жена Кремена.
- Любо, имахте ли симптоми на Ковид-19 преди положителния ви тест?
- Нямах никакви симптоми, а и преди време съм се изследвал 4 – 5 пъти за коронавирус заради пътуванията ми в чужбина. Миналата седмица обаче един от служителите в Българската федерация по волейбол даде положителна проба за Ковид-19. Веднага разпоредих всички да се тестват. Тогава разбрахме, че Тони Николов също е вирусоносител. И аз си направих тест, който се оказа положителен. Нямам никакви симптоми и досега – температура и т.н., но съм си вкъщи под карантина за 14 дни. Имало е да става и е станало.
- Кой се грижи за вас, докато сте под карантина?
- Приятелката ми Кремена е вкъщи с мен. Тя също е карантинирана, въпреки че нейният тест е отрицателен. Поръчвам си храна от 3 – 4 ресторанта и нямам никакъв проблем. Още през март, когато обявиха извънредното положение, си стоях доста време у дома и сега не ми е никак трудно да не излизам навън. Гоня си задачите от къщи. Като президент на Федерацията по волейбол съм пуснал всички служители да работят от домовете си. Ако на някого му се наложи спешно да посети службата, отива, свършва си, каквото има да прави, и отново се прибира вкъщи. Мисля, че така е най-редно. Хората са най-големият капитал. Искам те да са защитени, да ги предпазим от заразата.
- В интервю пред Нова телевизия казахте, че все още не са ви потърсили от РЗИ. Свързаха ли се с вас вече?
- О, да, свързаха се вече с мен. Казаха ми, че ако продължавам да нямам никакви симптоми, ще си изкарам 14-дневната карантина вкъщи, след което ще трябва да си направя отново тест за Ковид-19. Надявам се всичко да мине без усложнения.
- Как са близките ви?
- Големият ми син се тества и е отрицателен. Другите не са се изследвали, но нямат никакви симптоми. Здрави са. Майка си е в Русе и е добре. Големият син ме направи дядо на внучката Любомира. Иска ми се обаче да имам още внучета. И малкият син вече е време да се погрижи за това.
- Притеснявате ли се, че може да се наложи да влезете в болница?
- Въобще не мисля в тази посока. Ако се наложи, влизам и това е. Надявам се все пак да изкарам коронавируса накрак и да нямам нужда от хоспитализация.
- За човек с вашия исполински ръст – висок цели 210 сантиметра, ще се намери ли легло в болницата?
- (Смее се.) Ако се наложи, ще намерят легло за човек и с моите габарити. Не се притеснявам от това, а и въобще не мисля да влизам в болница. Два пъти съм бил хоспитализиран досега. Един път в Аржентина, когато ме оперираха от апендикс, и втори път в Италия за 2 – 3 дни, като се оказа, че имам гнойна ангина. Тоест последно преди 30 години съм лежал в болница.
- Килограмите ви как са?
- О, добре са си. Държа си около 180 килограма. Нямам загуба на тегло и не искам да имам. Не ми тежат. Докато не започнат да ми пречат, не ги и мисля. След това, ако трябва, бързо ще сваля.
- Много пари ли харчите за храна?
- Не знам колко пари харча за храна на месец, но със сигурност са доста, защото обичам да си похапвам. Вечерята е много важна за мен. Като отида на ресторант, поръчвам от първо до четвърто. Обичам масата ми да е пълна, да има изобилие.
- По време на карантината спортувате ли вкъщи?
- Не, това вече не е за мен. Когато съм могъл преди години да спортувам, съм го правил, при това на високо професионално ниво. Сега оставям тази работа на младите. Аз от много отдавна спортувам само вечер, след полунощ (смее се).
- На 6 октомври станахте на 55 години. Съжалявате ли, че не успяхте да отпразнувате подобаващо юбилея си?
- Нямаше как да празнувам. През октомври започна отново да се влошава положението с коронавируса и реших да направя заседания на Управителния съвет на Федерацията по волейбол, та почерпих и колегите за рождения ми ден. Просто нямаше начин за голям купон. На моите празненства обикновено присъстват 150 – 200 човека, а предвид пандемичната обстановка е неразумно да се събират заедно толкова хора. Спазвам всички мерки и предписания на по-учените от мен, на специалистите в медицината.
- Липсват ли ви купоните и забавленията?
- Не. Отдавна съм надживял времето, когато купоните и забавленията бяха най-важното за мен. Вече съм на 55 години. Имам доста неща, с които се занимавам, и вече дори не ми остава свободно време за веселби.
- Като си правите равносметка на годините дотук, съжалявате ли за нещо?
- Няма как да съжалявам. Във всеки един момент от живота си съм правил това, което съм искал, това, което ми е идвало на акъла. За какво да тъгувам? По принцип съм човек оптимист и знам, че по-доброто тепърва предстои. Дори в трудните моменти, каквито несъмнено съм имал, не съм падал духом.
- И за нищо казано от вас през годините ли не съжалявате?
- Не. Такъв съм, че каквото мисля, си го казвам, и съм убеден в него. Не съм лош човек и винаги съм се опитвал да се нагаждам в ситуацията, както и да правя всичко възможно хората около мен да са по-добри.
- В бизнеса ви с метан станции усеща ли се криза заради пандемията?
- Бизнесът си е супер. Не мога да се оплача. Не сме пуснали нито един от служителите в принудителна отпуска, не сме намалявали заплатите, не сме уволнявали. Не сме в криза, дори напротив, в пандемията имаме много работа. Надявам се хората ни да бъдат здрави и да си вършим добре онова, с което сме се захванали. В момента имаме поръчки да правим едни ремаркета и платформи, с каквито се разкарва природният газ във всяка една точка на България.
- Колко души работят за вас?
- Не са стотици, но не са и малко. Над 60 – 70 човека са. Дано всички са здрави.
- Притеснява ли ви, че отново може да бъде затворена страната заради гигантския размер, който придобива пандемията тази есен?
- Факт е, че в световен мащаб пандемията набира много голяма сила. По-страшна е сега, отколкото беше при първата вълна през пролетта. Смятам, че каквото и решение да бъде взето от правителството, ще е правилно. Всеки управляващ се стреми да намали броя на местата, където човек може да се зарази. Така че дори и да се реши да бъде затворена държавата, ще трябва да го приемем. Правим това, което правят другите страни. В крайна сметка фирмите трябва да са стабилни, за да могат да оцелеят при няколко месеца локдаун.
- Възползвахте ли се от предлаганата от правителството помощ?
- Мерките, които взе правителството в началото, бяха много навременни. Дори страната ни беше давана за пример. Първи в Европа затворихме. За федерацията се възползвах от помощта 60 на 40. Смятам, че каквото прави и ще направи държавата, е напълно достатъчно. Всеки един от нас в тези трудни времена трябва да се опита не да търси виновен, а да види какво може да свърши, докато отмине тежкото.
- Вие бихте ли работили каквото и да е, за да оцелеете?
- Аз от години се занимавам само с това, от което разбирам. И в бизнеса, и във волейбола смятам, че съм на мястото си. Всичко, което съм правил и правя, ми доставя удоволствие. И като действащ спортист имах бизнес, а след като сложих край на състезателната си кариера, насочих усилията си само в тази сфера. Възползвал съм се от доста възможности и съм създал добро име на моята фирма. Компанията ми за метан оборудване е най-добрата сред другите такива в цяла Европа. Опитвам се да правя бизнес по западен образец в България.
- Ако ви поканят пак да сте водещ или актьор, ще приемете ли?
- Бил съм актьор, имам 5 филма зад гърба си. Бях водещ над 3 години в живи предавания – две в Италия и едно в България. В момента внимавам много какви ангажименти поемам. Откакто съм начело на Българската федерация по волейбол, представлявам тази институция и съм предпазлив. Ако попитате човека Любо Ганев дали би станал отново актьор и водещ, ще отговоря, че на драго сърце. Но като шеф на федерацията не бих приел. Много обичам предизвикателствата и с пълна сила съм се впускал в тях през живота си, но като ръководител на волейбола внимавам какво правя и казвам.
- Все още е ненадминат вашият сервиз – 131 км в час. Как си го обяснявате?
- Моят рекорд със 131 км в час беше засечен само в един-единствен мач – когато измериха сервиза ми. Ако имаше практика да се мери при всеки мач, може би щях да имам и по-добър резултат. Това обаче в крайна сметка няма никакво значение. Просто са едни хубави спомени, неща, които съм изживял и са ми доставили удоволствие. Винаги съм си поставял по-големи цели за бъдещето. Винаги съм гледал какво ще правя напред, а не какво съм свършил в миналото.
- Мнението ви за протестите в страната?
- Аз съм човек, занимаващ се с бизнес. Искам да печеля и да влагам парите си в България и за мен най-важна е политическата стабилност. В страната ни има много положителни неща, които обаче никой не споменава. Това, че сме с фиксирана валута и не сме застрашени от девалвация, че е 10% данъкът печалба и сега е най-подходящият момент хората да инвестират у нас и да разширяват своя бизнес, дори да развиват нов... Такива условия не дава нито една страна в Европейския съюз. Естествено, намират се и недоволни хора... Те по-скоро обвиняват някой друг за собствените си грешки и неудачи. Но пък всеки има право да си изказва мнението. Аз лично не одобрявам протестите, които блокират кръстовищата и пречат на другите хора да си вършат работата. Правото на протест го разбирам така: първо ти си даваш сметка какво си направил за държавата и с какво си помогнал тя да се развива, да бъде по-добра. Едва след това вече можеш да протестираш, но не и да пречиш на другите хора. В крайна сметка наближават изборите и ще се види какво ще каже народът. Глас народен, глас Божи.
- Мислили ли сте да влезете в политиката?
- Имал съм такива предложения. Ако трябва да изляза от бизнеса си и да се занимавам с политика, няма да се усещам на моята си позиция. По-скоро бих могъл да бъда полезен на много хора с това, което знам и мога, отколкото да стана политик. Не, определено не се виждам в такова амплоа. Най-малкото защото съм директен човек, казвам това, което мисля, понякога по-остро, а в политиката все пак човек следва да си мери приказките.
ДОСИЕ
1965
Роден е на 6 октомври в Русе.
1983
Завършва спортното училище в родния си град. Същата година играе в „Дунав”.
1984
Става състезател на волейболния ЦСКА.
1985
Поканен е в националния волейболен отбор на България.
1991
Заминава за Италия. На Апенините играе в „Алпитур“, „Агридженто“, „Сполето“ и „Фано“.
2004
Започва бизнес с метан оборудване.
2005
Играе с Долф Лундгрен в екшъна „Механикът”. Участвал е и в други филми.
2015
Става дядо на внучка.
2020
Оглавява Българската федерация по волейбол на 13 март.
Интервю на ЦВЕТАНА ПЕШУНОВА, "Уикенд"
0
