Валентин Братоев е един от изявените ни волейболисти в последните години. Познат е с трудния си характер и бурния си нрав на терена, където често си сътрудничи със своя брат близнак – Георги. Двамата могат да са изпитание за всеки треньор!
Валентин е от онези спортисти, които или са харесвани, или осъждани за поведението си - средно положение рядко има. На волейболния терен, той е олицетворение на жаргонния израз "перде". В живота, волейболистът има и друго лице. Далеч по-различно. Особено, когато не е подготвен за съперника.
"Някои доктори казват, че COVID-19 се отразява на нервната система. Аз не успях да се справя психически. Ставах все по-зле и по-зле. Тогава ми мина през главата – ти ставаш по-зле сега, слагат ти антибиотици, не се подобряваш – ще се подобриш ли?"
Волейболистът е един от многото преминали през коронавируса. От самото начало гледа сериозно на ситуацията по света. Въпреки това вярва, че дори да се срещне със заразата, ще я победи бързо, защото е млад и е спортист.
И така до ноември, когато след положителен тест и седем дни без симптоми, се оказва, че има бронхопневмония и е приет в бургаска болница.
"За първи път се сблъсквам с болест. Никога не съм влизал в болница, освен за спортни операции, но там знаеш всичко. Трябват ти шест месеца възстановяване, докато с COVID-19 – не знаеш. В началото имах съвсем лек задух и на моменти температура 37,5, което не беше крайно притеснително. Нивото на кислорода в кръвта беше задоволително - 96. В следващите четири дни обаче нещата ескалираха бързо.”, спомня си волейболистът.
Ц-реактивният протеин, който е маркер на възпаление в организма, при Валентин достига 120 при референтна стойност до 6. Волейболистът има и друго завишено вещество в организма – феритин. Белтъкът, който отразява запасите на организма от желязо, при него е 4200 при нормална стойност от 400, което дава отговор за тежестта на протичане на вируса.
"Нямам спомен да съм плакал, може би на някой много тъжен момент, иначе в живота много рядко ми се случва. В момента, в който ми казаха, че ме изписват, се разплаках и се почувствах добре. Сметнах, че с отиването вкъщи нещата ще станат много по-леки със семейство, дечица. Истината е, че не беше точно така. Имах много неприятен задух. За първи път го изпитвам и при мен беше изключително стряскащо. Казаха ми, че това нещо ще продължи един месец обаче аз не знам защо не можех да го разбера. Все смятах, че след 2-3 дни вкъщи – нещата ще се подобрят. Истината е, че нещата се подобряват изключително бавно, трябва търпение...”, споделя Валентин.
Валентин е от онези спортисти, които или са харесвани, или осъждани за поведението си - средно положение рядко има. На волейболния терен, той е олицетворение на жаргонния израз "перде". В живота, волейболистът има и друго лице. Далеч по-различно. Особено, когато не е подготвен за съперника.
"Някои доктори казват, че COVID-19 се отразява на нервната система. Аз не успях да се справя психически. Ставах все по-зле и по-зле. Тогава ми мина през главата – ти ставаш по-зле сега, слагат ти антибиотици, не се подобряваш – ще се подобриш ли?"
Волейболистът е един от многото преминали през коронавируса. От самото начало гледа сериозно на ситуацията по света. Въпреки това вярва, че дори да се срещне със заразата, ще я победи бързо, защото е млад и е спортист.
И така до ноември, когато след положителен тест и седем дни без симптоми, се оказва, че има бронхопневмония и е приет в бургаска болница.
"За първи път се сблъсквам с болест. Никога не съм влизал в болница, освен за спортни операции, но там знаеш всичко. Трябват ти шест месеца възстановяване, докато с COVID-19 – не знаеш. В началото имах съвсем лек задух и на моменти температура 37,5, което не беше крайно притеснително. Нивото на кислорода в кръвта беше задоволително - 96. В следващите четири дни обаче нещата ескалираха бързо.”, спомня си волейболистът.
Ц-реактивният протеин, който е маркер на възпаление в организма, при Валентин достига 120 при референтна стойност до 6. Волейболистът има и друго завишено вещество в организма – феритин. Белтъкът, който отразява запасите на организма от желязо, при него е 4200 при нормална стойност от 400, което дава отговор за тежестта на протичане на вируса.
"Нямам спомен да съм плакал, може би на някой много тъжен момент, иначе в живота много рядко ми се случва. В момента, в който ми казаха, че ме изписват, се разплаках и се почувствах добре. Сметнах, че с отиването вкъщи нещата ще станат много по-леки със семейство, дечица. Истината е, че не беше точно така. Имах много неприятен задух. За първи път го изпитвам и при мен беше изключително стряскащо. Казаха ми, че това нещо ще продължи един месец обаче аз не знам защо не можех да го разбера. Все смятах, че след 2-3 дни вкъщи – нещата ще се подобрят. Истината е, че нещата се подобряват изключително бавно, трябва търпение...”, споделя Валентин.
Неизвестността от развитието на вируса, често води до психоатаки, съчетани с моменти на тревожност, докато Братоев е в болница.
"Има постковид синдром, който може да продължи от 3 до 6 месеца. Тези симптоми, които си имал по време на COVID-19, може да продължиш да ги усещаш. По средата на престоя ми в болницата, се свързахме с център към Военно-медицинска академия, в който 4-5 души психолози отговарят на хора след коронавирус и по време на коронавирус и ми помогнаха. Сега ходя на психотерапевт, който ми помага. Аз смятам, че имам нужда от човек, който да ми помогне, да ми покаже правия път – какъв е начинът да разсъждаваш, когато си се срещнал една голяма трудност, да те упътят, да не се загубиш.”
Валентин прекарва 33 дни под карантина. Най-ценната подкрепа очаквано идва от съпругата и семейството му. Днес вярва, че това, което е преживял, му е помогнало да се преоткрие отново.
„Нещата не се случват с щракване с пръсти, но имам амбицията да го направя. Да започна да живея един по-смислен живот от това, което съм правил. Сега наблягам на децата, чета им приказки, прекарвам повече време с тях. Това нещо го бях изгубил, защото истината е, че един професионален спортист прави първа тренировка, прави втора тренировка, натоварването не е малко и аз… бях малко позабравил да живея със семейството си така, както трябва.”
Сега гледа волейбола отстрани. На този етап не мисли за завръщането си на терена. Извършва много леки физически натоварвания и набляга повече на спокойната разходка. Възстановяването му ще отнеме поне 2 месеца. Според д-р Александър Маджуров, който е следял състоянието на Братоев, при избързване може да има опасност от усложнения.
"Мускулът изисква много кислород, което на първите етапи след възстановяване от това заболяване, белият дроб не може да осигури. Това рефлекторно натоварва сърдечно-съдовата система и там се крият много рискове.", споделя д-р Маджуров
След всичко преживяно, Валентин гледа по друг начин и на медиците. С благодарност и възхищение се отнася към всички онези, които не могат да са си вкъщи като него, а са на първа линия – без страх в очите. Сега иска да стане част от техния отбор, за да помогне на онези, на които им предстои да минат по неговия път.
"На мен ми се искаше да отида доброволец, санитар – чистиш и даваш храна за няколко дни. Жена ми също искаше, за да може да види точно и ясно, защото тя не е виждала. Виждаш хора на апаратно дишане, виждаш хора с кислородните маски... Бих го направил, за да помогна на хора, които са в моето положение. Дори да отидеш и да му занесеш яденето и да му кажеш – не се предавай, аз съм минал през това"
А ако коронавирусът беше съперник във волейбола?
"Там ще е слаб съперник. Във волейбола аз съм по-силен", усмихва се днес той.
А в живота?
"COVID-19 беше по-силен до един момент. След това нещата се пречупиха и за момента остана зад мен. За в бъдеще се надявам да не го срещна повече. След като си победил веднъж, няма реванш за него..."
0
