30 години… Точно толкова измина от началото на същинския преход към пазарна икономика. Откакто през февруари 1991 г. тогавашният премиер Димитър Попов призова: „За бога, братя, не купувайте…“ и освободи цените на стоките, страната ни извървя трънлив път към превръщането си в модерна европейска държава. Младите не помнят, много от по-възрастните са забравили, но белезите от върволицата от кризи все още са пресни и видими в градовете.
Липсата на средства през годините оголи сериозно инфраструктурата в много сектори. Училища и университети, концертни зала, културни институти, бяха оставени някъде там – на задния план, в чакане на по-добри времена.
Една от най-тъжните области в това отношение, за нещастие, беше спортът. Мизерни условия, скъсани балатуми, разбити съблекални, разпадащи се бани. Жега, студ, течове и нечовешки условия за трениращите. Като в държава от Третия свят, родните спортисти – и професионални, и аматьори, и децата, се бореха с атмосферните условия, липсата на база и подходящо оборудване. Това, без да се изненадва никой, беше изгонило талантите от залите, а успехите на спорното поле намаляха чувствително.
В началото на новото десетилетие може да констатираме, че в голямата си част тази разруха е останала в миналото. Спортната инфраструктура в София с уверени крачки придобива модерен облик, а най-малките ни спортисти нямат дори бегла представа в какви условия се е спортувало само допреди 5-10 години. По-възрастните от друга страна цял живот ще пазят спомена за суровите условия, които напук на всичко – също родиха шампиони. За да припомним подвига им, ще се опитаме да отправим поглед към недалечното минало и да сравним: Какво беше тогава и какво е сега.
Зимният дворец в Студентски град
Никаква метафора. В това спортно съоръжение си беше ЗИМА, а спортуващите се сблъскваха с изключително сурови атмосферни условия. След като е пуснат в експлоатация в началото на 80-те години, на Зимния дворец не е правен нито един истински основен ремонт.
Съблекални може да се каже, че нямаше. Нито пък зали за загрявка. За отопление не можеше да става и дума – по някаква неназована причина радиаторите и отоплителите на седалките били унищожени през 90-те. И за капак: от покрива се изливаше сериозен теч, който заплашваше да съсипе и малкото, което все още беше запазено.
И в тази мизерия тренираха шампиони… Участниците в три „ледени“ олимпийски дисциплини – фигурно пързаляне, шорттрек и хокей, се бореха ежедневно с липсата на база и пак се гонеха медали.
Голямото подобрение стартира през 2015 г., когато екипът на Министерството на младежта и спорта, ръководен от Красен Кралев, насочи усилията си към подобряване на спортната инфраструктура. Стартираха и по-сериозните инвестиции. „Пълната промяна“ на Зимния дворец се осъществи пред 2017 и струваше 6,2 млн. лв.
В момента съоръжението е неузнаваемо – и отвън, и вътре. Има нови съблекални, бани и санитарни възли, фоайе, лекарски кабинет. Основната зала е с ново осветление и климатична инсталация, настилки и трибуни. Покривът е изцяло ремонтиран и топло- и хидроизолиран.
„Разговарях с част от състезателите, които ще тренират тук и те споделиха, че условията са отлични. След всяко реконструирано съоръжение се забелязва повишен интерес на децата към спортовете, които се практикуват в него. Зимните спортове не правят изключение”, заяви при откриването ресорният министър Красен Кралев.
„Асикс Арена” (преди – Зала „Фестивална“)
Зала „Фестивална“ на границата на кварталите Гео Милев и Слатина е пусната през 1968 г. и – смело може да се каже – не беше пипана оттогава. През 90-те тя вече „плачеше за ремонт“, а настилката стана на 30 години. През 2011 година „домът“ на българската лека атлетика се оказва неизползваем – овехтял, разкъртен и съвсем неподходящ за спорт.
Реновирането на някогашната „Фестивална“ струваше няколко милиона лева, осигурени по различни канали. Голямото откриване се състоя през 2017 и оттогава залата е с новo име – „Асикс Арена“ (по името на новия спонсор – световноизвестната компания „Асикс“).
Съоръжението е оборудвано с нова лекоатлетическа писта марка „Мондо” с 4 коридора. Подходяща е за тренировки и състезания по лека атлетика, футзал, танци, аеробика, бойни спортове, гимнастика, фитнес и др. От откриването си през ноември 2017 г. до момента залата е била домакин на десетки състезания, но е подходяща и за концертни и културни събития.
„Представете си колко време чакахме и в крайна сметка доживяхме този миг. … Благодаря му (на министъра Красен Кралев) затова, че си изпълни думата. Това е нещо, което ние в нашия спорт ценим много“, заяви след ремонта президентът на Българската федерация по лека атлетика Добромир Карамаринов.
„Арена Армеец”
Наред с всичко старо, което изглежда по-съвсем нов начин благодарение на инвестициите, от 10 години насам столицата ни има и едно изцяло ново съоръжение. София винаги е страдала от липсата на многофункционална спортна зала. През 2011 г. този проблем беше решен с откриването на „Арена Армеец”, която струваше 108 млн. лв.
През годините до момента тя е домакин на редица големи спортни събития като световните първенства по волейбол и художествена гимнастика, тенис турнира „София Оупън” и много други. 
Залата прие и над 70 концерта на едни от най-големите звезди на световната музикална сцена.
Зала „София”
Допреди 5 години многофункционалната зала „София“ бе пример за това как изглеждат спортни обекти, които не се поддържат и стопанисват както трябва. След пълна реконструкция на обща стойност 1,8 млн. лв. обаче там ситуацията е коренно различна.
Обновената зала премина цялостен вътрешен ремонт и подмяна на спортните съоръжения. Подменена бе спортната настилка с най-модерната такава с hard core покритие, която отговаря на стандарта на ATP турнирите. Подменени бяха и седалките.
Там тренират федерациите по тенис и по бадминтон. Състезанията си на мястото провеждат състезателите ни по бокс, художествена гимнастика и фехтовка. Съоръжението е подходящо и за всички видове бойни спортове.
„Всеки, който знае как изглеждаше зала „София“ преди, сега може да направи разликата“, заяви при откриването след ремонта през 2016 г. премиерът Борисов.
Комплекс „Академика 4-ти км”
Функциониращ от далечната 1961 г., Комплекс „Академика 4-ти км” има нов облик от 2017. Съоръжението се състои от две основни зали – голяма и малка, и плувен басейн. Преди инвестициите в него, то бе доста овехтяло – подовете, стените и таваните бяха стари и захабени. Ремонтът излезе около 1 млн. лв. и след него залите вече са с изцяло подменена подова настилка и предоставят отлични условия за спорт.
На място се тренират баскетбол, волейбол, бадминтон, футзал, бойни изкуства и други спортове.
Плувният басейн е с дължина 25 метра и разполага с пет коридора. Вече изцяло са подменени инсталациите на басейна, сложен е нов фаянс, инсталирани са обезопасителни парапети и е направен основен ремонт.
Нови са още вертикалната планировка около сградата, баните, съблекалните и тоалетните.
Плувният басейн „Спартак“
Пример за обект в трагично състояние, на който спортното министерство се оказа добър стопанин, е плувният басейн „Спартак“. Столична община не се справи с поддръжката му и през 2015 с грижата за него се зае ресорното министерство.
След ремонт за близо 400 000 лева и намирането на наемател – един от най-добрите ни плувци Петър Стойчев, басейнът вече е отлично място за тренировки и модерно съоръжение, достойно за европейска столица.
Стадион „Юнак“
В самото сърце на София, в края на Борисовата градина до Перловската река, се намира историческият Стадион „Юнак“. Построен за първи път през 1904, това е първият стадион на София, където националният отбор играе мачовете си до 50-те. След разрушаването и разчистването на терена, точно до него е построен сегашният национален – „Васил Левски“, а „Юнак“ става ледената пързалка „Дружба“ – емблематична за софиянци през 80-те.
Преди 30 години пързалката, преименувана обратно на „Юнак“, е изоставена и започва да тъне в разруха.
Преди 3 години обаче руините бяха разчистени и там отново беше направена пързалка. С инвестиция от 340 000 евро, съоръжението отвори врати с част от капацитета си през 2018 г. След като се потвърди, че ще е тотален хит сред софиянци, година по-късно заработи на 100%.
Тази зима пързалката отвори за трета поредна година. Този път обаче предизвикателствата пред нея са свързани с пандемията. До 150 души могат да карат едновременно при стриктно спазване на противоепидемичните мерки, като за целта е създадена специална организация. Леденото съоръжение е с капацитет общо 1200 кв. м. След всяка сесия се прави дезинфекция на кънките и пейките.
За трета поредна година се запазва безплатният вход за деца до 13-годишна възраст.
През лятото зимни спортове на мястото не се практикуват, но се използва като фензона по всички европейски стандарти. Често там се провеждат и концерти и други събития.
Националният стадион „Васил Левски“
Точно до Стадион „Юнак“ е и Националният стадион „Васил Левски“ – открит през 50-те години и ремонтиран на няколко пъти оттогава. Макар и не най-модерният образец за стадион (в по-дългосрочен план се мисли за строежа на нов на ново място), 70-годишното съоръжение е в отлично състояние към момента и се използва активно за футбол и атлетика. В него има и зали за много други спортове.
В края на 90-те на стадиона беше направен пословичен ремонт, съпътстван с недостиг на пари и скандали, продължил цели 5 години. В крайна сметка той беше сертифициран по изискванията на УЕФА през 2002 г. Но десетилетие по-късно отново бе в окаяно състояние.
През 2015 г. бяха заделени средства за оправянето на „Васил Левски“. Целият ремонт излезе около 1 млн. с ДДС, но разликата, която бе постигната, наистина бе впечатляваща. Тревното покритие беше сменено изцяло, а освен това бе монтирано нова електронно табло за 400 хил. лева с много високо качество.
Същите табла се ползват на Олимпийския стадион в Шанхай, на Бродуей, на различни стадиони в САЩ.
Още пари за стадиона бяха инвестирани по време на извънредното положение през пролетта на миналата година. Въведена беше една от най-модерните системи за видеонаблюдение, бяха монтирани над 100 допълнителни камери с висока разделителна способност към съществуващите до момента. Те могат да осигурят необходимата видимост, без значение от метеорологичната обстановка и разстоянието.
Теренът вече има много добра млада трева от нов тревен вид, уникален за България. Стадионът има и нова озвучителна система „Камюнити“, която подобрява многократно качеството на звука.
През 2016 беше разширен и Музеят на спорта в стадиона. За целта много велики спортисти дариха свои вещи. Към момента там са изложени над 1200 експоната, разказващи историята на българския спорт.
Спортните училища
Държавата, която само за 6 години е инвестирала 35 млн. лв. в реновиране на спортни обекти в столицата, не обърна гръб и на инфраструктурата в училищата и висшите учебни заведения, за които никой не се бе сещал дълги години. Разрухата малко по малко отстъпва в битката с модернизацията.
Спортното училище „Генерал Владимир Стойчев“ е напълно преобразено след ремонт за 910 200 лв.
Инвестира се и в подобрение на базата на Националната спортна академия.
Въпреки дългият път и безспорните успехи обаче, предизвикателства все още има.
„Червено знаме“
Тъжен пример за обект с огромен потенциал, но изоставен от твърде отдавна, е комплекс „Червено знаме“. Той очаква своя нов живот и е определен за един от приоритетите за управляващите в следващия им мандат.
Славното минало на комплекса в момента тъне в отломки, а Министерството на младежта и спорта чака с готово предпроектно проучване подходящ момент да се намеси. Построен през 1985 г. за европейската олимпиада по плуване, комплексът се намира в близост до 4-ия километър на Цариградско шосе.
Преди пандемията ресорното министерство водеше разговори с потенциални инвеститори, но всичко това бе поставено на пауза заради COVID-кризата. Спортният министър Красен Кралев вече се ангажира „Червено знаме“ да бъде сред приоритетите през следващия му мандат. 
Предвижда се изграждането на плувен комплекс с 5 басейна (3 закрити и 2 открити), многофункционална зала с капацитет между 3000 и 5000 души, три тренировъчни зали за различни видове спорт, център за художествена гимнастика, зала за зимни спортове на закрито и голям паркинг за 700 автомобила. Идеята е проектът да бъде финансиран от частен инвеститор.
Стадион „Академик“
Сред приоритетите за следващите 4 години ще бъде и реконструкцията на стадион „Академик“. Неговото обновяване трябваше да стартира през миналата година, но пандемията осуети плановете на държавното търговско дружество „Академика 2011“.
Намалените приходи от наеми не позволиха да бъдат набавени необходимите 5 млн. лв., за да може той и „Асикс Арена“ да бъдат част от един модерен лекоатлетически комплекс. Идеята е да бъде извършен цялостен ремонт на съоръжението със собствени средства на „Академика 2011“.
Стадион „Септември“
Усилено се работи и за по-доброто бъдеще на стадион „Септември“ в „Красна поляна“, който от 20 години е оставен на произвола на съдбата. Там обаче проблемите са и от политически характер, защото опозицията в Столичния общински съвет (БСП, ДБ и Борис Бонев) блокира прехвърлянето на нужните 8,5 дка общинска площ, а те са необходими, за да бъде изграден спортен комплекс, който да отговаря на изискванията за модерна инфраструктура.
Върху парцела, с който в момента спортното министерство разполага, максималната разгъната застроена площ, която може да бъде реализирана е 12 000 кв. м., което като застрояване би представлявало терена на стадиона и един от големите сектори. За реализирането на завършено съоръжение с терен без писта и четири сектора е необходима минимална РЗП от около 20 000 кв. м. Към това трябва да се прибавят планираните многофункционални спортни зали, плувен басейн, тенис корт, тренировъчни площадки и други съоръжения. Така общата площ ще набъбне до 45-50 000 кв. м.
„Червено знаме“, „Академик“ и „Септември“ – три много важни спортни обекта, чакат своя ред, за да заемат полагащото им се място сред „бижутата в короната“ на новата и модерна спортна София. С 35 млн. лв., вложени за последните 6 години за връщането на старата слава на любими спортни обекти от близкото минало, и 108 млн. лв. за построяването на чисто новата „Арена Армеец“, българската столица вече спокойно претендира за красив европейски град с качествена спортна инфраструктура.
СНИМКИ: LAP.bg, НСБ, НСА, ММС, CEV
0
